Култура

Тракийско светилище лежи в основите на „Св. Димитър” над две хилядолетия

Повече от две хилядолетия, мястото на този храм е белязано от сакрална приемственост, категоричен е археологът доц. Мирко Робов.

Още от дълбока древност – късните векове на ранножелязната епоха там е изградено най-старото светилище – израз на соларно-хтоничните култови практики на местните тракийски племена – уздицензи, кробизи и гети. „През късно-желязната епоха на негово място се издигна друго светилище. На практика появата на днешния храм на едно место, натоварено с особена сакралност е практика, установявана и на други места при проучванията на столично Търново. Под една средновековна църква се установява друга – от ранновизантийската епоха и т. н. т. В този контекст е и спорът за плана на „Св. 40 мъченици” – защо при утвърдения кръстокуполен план в столичната култова архитектура, тя е скъсена базилика? Едната от хипотезите е, че наследява по-стар базиликален план па църковна постройка, която я е предшествала. По същия начин е оформена характеристиката на мястото при „Св. Димитър”, уточнява археологът.

Древното тракийско светилище е важен елемент и трябва да бъде включено в посетителския маршрут, категоричен е Мирко Робов. Още през 80-те години е разкрита установена кръглата му форма и хармонията в подреждането на каменните блокове. Именно тя може да бъде довършена, според специалистът. То също заслужава своя завършен вид като рядка илюстрация на конкретните култови практики на местните тракийски племена, обитавали района на съвременния град. „За тях нямаме много друга информация  – не знаем как са изглеждали техните светилища, на този етап това е единственото, установено в чертите на Търново”, подчертава доц. Робов.

Друг интересен археологът оповести като теза в годишника на музея още преди години. В западния ограден зид на църквата са вградени огромни блокове, каквито няма никъде другаде в целия комплекс. Произхода им Робов свързва с крепостните съоръжения до северната порта на Трапезица. Той припомня, че голямото тракийско поселение наречено от Прокопий Кесарийски в „За строежите” Зикидева, е населявало двата бряга на Янтра. Цитаделата на този древен град може би се е намирала именно в този участък историческия хълм. От там, огромните камъни лесно може да са били свлечени, както е при града Кабиле и цитаделата на Зайчев връх – Таушан тепе. Възстановяването на светилището и концентрирането на повече внимание към него е задача, която си заслужава, категоричен е археологът. Дълговековната сакрална приемственост ни навежда на извода, че изборът за място на храма съвсем не е случаен.

Всъщност почитта на местното население към религиозния комплекс никога не секва и през следващите векове – до 1848 г., когато замогналия се табашки еснаф заделя средства и възстановява оградния зид на комплекса. На нейните останки, които винаги са се намирали над земята дължим точната историческа памет за мястото, където Търново се превръща в престолнина. Това не убягва и на княз Фердинанд през 1908 г. На 22 септември, устремен да обяви независимостта в сърцето средновековната българска твърдина, князът слизайки на гара Трапезица, тръгва по единствения тогава път. Така държавният глава минава първо покрай историческия храм, в който е положено началото на Второто Българско царство. Впоследствие продължава към „Св. 40 мъченици”, и прочита своя манифес в църквата, свързана с триумфа на българската държавност.  Преди да се качи на Царевец отдава своята почит и в „Св. Петър и Павел”, свързана със залеза на царството. Днес, „Св. Димитър” стъпка по стъпка трябва да заема все повече мястото, което историческата съдба му е отредила”, категоричен е доц. Робов.