Светослав Дермански признава, че всичко, което в живота си започне като хоби, впоследствие превръща в професия. Така било някога със спорта, а сега – и с био-земеделието.
„Ще прозвучи малко като в реклама на прах за пране, но истината е че бях в София при приятелка, която току що бе кандидатствала по Програмата за развитие на селските райони. Тогава си мислех, че тя е само за „определени хора”, смятах, че тези проекти ги печелят само такива. Обаче, оказа се, че не е така”, сподели пред Общинското радио Дермански. Вече е „зарибил” и брат си в селското стопанство, той отглежда сливови насаждения в еленско.
Кандидатствал е по програмите за подпомагане на млади фермери и получил първоначална субсидия в размер на 25 000 лв., за да развива своето хоби. Сега очаква още едно плащане в размер на 25 000 лв.
От 2014 г. насам, в близост до Дебелец отглежда 21 дка с черешови насаждения със сортовете са Реджина и Суитхарт. Земята – 5 парцела е закупил поетапно от частници. В Елена има още 21 дка, където също вече растат млади черешки. Подкрепа е получил от съветите по земеделие, а съществен плюс в неговия случай се оказало образованието, което е получил в Земеделския колеж. Одобрен е по подмярка 4.1, предстои да изгради складово хале в насажденията и да закупи трактор. Целият проект е на стойност 220 000 лв., а строителството започва до месец. Дермански е категоричен, че парите от помощи са достатъчно, справя се единствено с тях. „Смятам, че това е пътят. „Тази година добивът е много добър, пласирах продукцията на местния пазар, доволен съм и от цената, която получих – 1.80 – 2.00 лв. на кг. Засега, в България не знам по какъв друг начин млади хора могат да получат субсидиране и да стартират собствен бизнес”, коментира производителят. Работи сам, с помощта на един наемен работник, който окопава, бере череши и следи градината, която се пази от охранителна фирма. Макар да няма набези срещу реколтата, превантивната мярка е необходима, категоричен е фермерът. При борбата с вредителите изцяло се съобразява с изискванията на биопроизводството, разчита на съветите на агрономи и частни фирми, по отношение на климатичните рискове – застраховал е продукцията, макар и досега да не му се е налагало да търси компаниите за щети. Не се е интересувал все още от пазарите в чужбина, но е сигурен, че ще има търсене.
