Образование

Темите за конференцията „Националният празничен календар на българите – минало, настояще, бъдеще“ представиха историци от ВТУ

Темите за предстоящата национална конференция „Националният празничен календар на българите – минало, настояще, бъдеще“, представиха историците проф. Милко Палангурски, проф. Пламен Павлов и проф. Петко Петков на пресконференция днес.  Неин организатор е Историческия факултет на Великотърновския университет и ще се проведе утре във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“   от 14.30ч. до 18.30ч.

„Ще бъдат поставени два основни въпроса: за създаване на единна система на празнуване на всички национални празници и кой празничен ден би могъл да се смята за национално отговорен. Целта е в края на събитието да бъде създаден документ към държавните и обществени организации с идея за формирането на нов празничен календар“- уточни проф. Милко Палангурски. Според него на този етап част от празниците по-скоро разединяват,отколкото обединяват българския народ.

Според проф. Петко Петков до сега няма желание в държавниците да се постави въпроса за създаване на единна система за празнуване на националните празници. „Много е труден въпроса с календара. Скоро ще има едно друго послание от нашия факултет: крайно време е цялата страна да приеме 18 февруари като дата за кончината на Васил Левски, за да няма  смешни упражнения по инат. Във всички учебници за 7-ми и 10-ти клас от 2001 и 2002г и особено от 2019г., 18 февруари е записан по нов стил и децата знаят това“- допълни още той. Историкът уточни, че  националният празник на България съществува от 32 години, като в периода от 1879 до 1990г. такъв  не е имало.

Проф. Пламен Павлов уточни, че от 2 години има неопровержими документи за  годината на раждане на  Васил Левски,  за която до момента е посочвана 1840г.  Доказателство за този  исторически факт е официален турски регистър  за данъчното състояние  на населението. В него е  посочено, че през 1844г. Иван Кунчев- баща на Левски, има син Васил, който е навършил 4 години.

В конференцията участие ще вземат представители на научните звена от Софийски университет, Институт за исторически изследвания – БАН, Югозападен университет, Шуменски университет и Нов български университет.

Пламена Димова