Инициативен комитет с председател Стоян Долапчиев ще популяризира живота и делото на Св. Йоан Търновски Трапезунд. Повод за това е 200-годишнината от кончината му, която се навършва на 16 юли. Тогава в Катедралния храм във Велико Търново ще има служба възпоминание, а на следващия ден паметта му ще бъде почетена в родния град на светеца Омуртаг. Там след службата ще има шествие на негови родственици, сред които далечен е и вторият български космонавт Александър Александров. Ще бъде проведена и третата родова среща. Първата се организира през 1982-а, а втората пет години по-късно.
Голям национален научен форум с над 30 участници под ръководството на академик Иван Радев се реализира за отбелязване на 180 години от смъртта на светеца със светско име Иван Димов. Резултатът от нея са два тома с доклади по темата. Тази есен инициативният комитет организира научна конференция, която ще се проведе на 14 октомври в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Организаторите, сред които и потомци на светеца, имат идеен проект за създаване и на параклис с името на Св. Йоан Търновски Трапезунд в старата столица, по който предстои да се работи.
„ Това е един от малкото случаи, в които родът помни своя предшественик. Споменът за светеца е жив и се пази от следващите поколения. Той е роден в Осман пазар, днешния Омуртаг, около 1804 година. Баща му е крупен търговец, а дядо му е известният поп Слави. Влошаването на положението в Европа през 1812 година води до фалит на дейността на семейството. Скоро след това умират и родителите на Иван Димов. Отглеждат го близки и като става на 14 години идва в Търново, където става чирак в керемедчийница. Младежът е измъчван да приеме исляма и обесен на 16 юли на 18 години в Търново в присъствието на двама монаси от Атон, които по-късно пишат житието му. А през 1823 година по време на служба в храма „Св.св. Петър и Павел“ е канонизиран за светец“, разказа Стоян Долапчиев.
Две икони на Св. Йоан Търновски Трапезунд са изписани до сега. Едната е дадена за храма в Шереметя, другата – в родния град на светеца. Един от авторите е д-р Пламен Събев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. „ Да изпиша образа на светец, пострадал в Търново, за мен беше изключителна чест и предизвикателство, още повече че никъде няма запазен негов автентичен образ. Иконата направих по покана на акад. Иван Радев преди 20 години със специални молитви и подготовка за достигане до образа му. В новата, която ще е житийна, ще го запазя“, споделя д-р Пламен Събев. Той обяснява, че проектът за нея се подготвя в момента. Около основния образ на светеца ще има 14 сцени, представящи великомъченичеството му. След изработването й, иконата ще бъде предоставена на Катедралния храм във Велико Търново.
На срещата с журналисти в старата столица потомката на светеца по майчина линия – Димитринка Карамфилова, представи и книгата си „Моят родствен корен“ – една фото-документална и поетична летопис за два рода – Трапезундският от Омуртаг и Васил-Коларовият от Шумен. Дългогодишната преподавателка по български език е заместник-председател на инициативния комитет на отбелязване на 200-годишнината от кончината на Св. Йоан Търновски Трапезунд. В негова чест ода е написал пък съпругът й издателят Стефан Николаев.
