Център за етнология и културна антропология (ЦЕКА) към ВТУ обявява конкурс за най-добър теренен материал за селските колачи на прасета. Желаещите да се включат могат да сканират стари снимки от „Коледа“, да разпитват за техники на обработването и съхраняването на свинското, инструментариум на колачите, съдове за съхранение, задължения на участниците и рецепти за трапезата.
„Изпълнявам една моя стара мечта. Преди години пропуснах да запиша интересни истории за колачи на прасета. Това бяха едни много интересни майстори на ножа, майстори в Златарица. Нямаше как да изпълня отново тези интервюта. А тези дни беше доста тъжно за мен. Напусна ни един голям етнограф доц. д-р Мирела Дечева, скъпа моя приятелка, много добра в бродериите, един пазител на материалната култура. Казах си – „Защо в памет на Мирелка не направя нещо, което да остане, нещо което се губи и това не е заради коленете на прасетата сега или „Коледата по джапанки”. А да направя нещо в памет на Мирелка”. Тя е светла личност, която заслужава да й се направи такъв паметник. И веднага се сетих, че не бива да бъде затворено само в рамките на студенти и етнолози това проучване. А максимален брой хора да съберат снимки, истории на колачи, на музиканти, които идваха да свирят на трапезата по Коледа, песните, които са се пели. Особено внимание заслужават анекдотите, които се разказват. Веселата част от празника да проследим. Има много хора, които биха искали да оставят спомените си в архивите и биха препредали знанията си за новото поколенията”, пояснява проф. Карамихова.
Казва, че нейните спомени за Коледа са детските й спомени и клането на прасе, през зимата. Весело се случвало всичко.
„Дядо изравяше трап за дърва, палеше огън и на ритлата на каруцата мъжете слагаха прасето и го мажеха, за да не му се напука кожата. Мен ме прибираха при жените на топло, а и където се готви. Доста по-късно като по-голяма установих какъв къртовски труд е да се справиш с тази задача – да имаш точните ножове и точното знание, кое как да се изреже по животното. Не е простичко, трябва една добра и стегната организация на мъжете и жените, и за кратко време да се правят със задачата. Целта ми с този конкурс не е да провокирам интерес с драмата, която понасят хората днес. Не, не е това целта. Ние, като етнолози сме длъжни да бъдем хронографи и на нашето време, дори и на „Коледата по джапанки”, която в момента се случва. Защото не си представям как хората на 35 градуса колят прасе, как се справят с търсенето на фризери и прочие. Моят най-скъп дядо, мъдър и спокоен човек, винаги кръщаваше прасето си Тошо и го колеше по Коледа, а пък става въпрос за времето на социализма. Така че, дори и в най-кривите времена хората имат и хумор, и чувството, че и това изпитание ще премине. Ние се занимаваме и с етнография на съвременността. А клането на прасе е част от нашето нематериално културно наследство. Надявам се да се получи едно добро мултидисциплинарно изследване”, допълва етнографът.
Всички събрани материали ще бъдат архивирани в Сборник. Най-добрите събирачи на истории ще участват в кръгла маса през ноември тази година и ще получат сертификат.
Материалите със снимки да се изпращат във Фейсбук групата – „Старопрестолни етнолози” до 10 октомври.
Кремена Крумова – Попова
