Култура

Специалисти искат довършване на църквата „Св. Димитър”

Без претенция за точно възпроизвеждане нито на църковния образ, фасадната и вътрешната украса, църквата е обновена през 1981 г., в чест на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България. Около нея до 1985 г. най-големият за времето си столичен манастир е установен и проучен по мащабната програма на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново, но обновяването на самата църква остава незавършено, припомни търновският археолог и общественик доц. Мирко Робов.

Църквата „Св. Димитър” останала незавършена.

На първо място доц. Робов посочи, че недовършен е останал интериорът на храма. Едва след поставянето на подова настилка със сиви плочести камъни е установено, че оригиналният под е бил от тухли, с щамповани по тях знаци – кръстове и буквите „А”, „В” и „Г”. „Вероятно, кръстовете са били по олтара, а другите три букви са маркирали останалите зони в притвора и наоса”, уточни археологът. Недовършени са и стените на църквата. Преди близо три десетилетия мазилката е умишлено положена само на хастар, за бъдат изпълнени мозайки по проект на професорите Александър Терзиев и Никола Хаджитанев, идейно задание за вътрешната украса е разработено от изкуствоведа Атанас Божков. Тези пана в крайна сметка не са реализирани, тъй като екип на НИПК, с ръководител Бояна Дживджанова разкриват оригинална вековна стенопис в нейния средновековен блясък. Тогава станало неуместно полагането на други изображения с техника, чужда не само за конкретния храм, а и въобще за интериорната украса на водещите столични храмове, уточни доц. Робов.

Фасадата също не била докрай изпълнена, още един липсващ каноничен елемент е олтарната преграда. Те остават задачи за близко или по-далечно бъдеще.

Своите идеи доц. Робов е описал в предложение до градоначалника на Велико Търново.  „Той има отношение към тези неща, разбира ги, работи в тази посока – в края на краищата знае що е предмет на туристическия интерес, за да имаме активен посетителски поток”, категоричен е доценът.

Като пилотна инициатива, ученият предлага  поставянето на паметна плоча в чест на първия проучвател – археологът Моско Москов, който е и първи секретар Търновското археологическо дружество. Създадено през 1879 г., с утвърден през 1884 г. устав, то пък е и първото в страната. Именно неговите членове през 1906 г. набират средства за двуседмични разкопки през есента в „Св. Димитър”, а след това и на „Св. 40 мъченици”.

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone