Срещата с психоложката в Дома за стари хора „Венета Ботева” във Велико Търново е специална. Идва след обаждане в редакцията от слушател, който определи Силвана Милева като съвременен будител и човек, който заслужава нашето внимание. На влизане в институцията, ни посреща тя – приветлива, усмихната и топла. Досущ такава, каквато ни я описаха.
Работата с възрастни хора е специфична, но е била мечта за Милева още от студентската скамейка. Казва си, че не иска да се занимава с деца, но професионалният й път в началото започва именно от малчуганите. Работила е дори като детски аниматор, но не се е чувствала на мястото си. „През целия живот ние търсим себе си. Науката „Психология” дава прекрасна перспектива – да четем много, да се търсим и откриваме. Когато работим с хора, ние трябва да проявяваме емпатия. Да имаме този контакт с другия, и той да го усеща. Да усеща, че сме на една вълна с него – тогава той е склонен да споделя”, смята Силвана Милева.
Вече десет години тя работи в Дома за стари хора „Венета Ботева”. Познават я всички, радват й се, а тя се обръща към тях с „лельо” и „чичо”. Знае имената на всеки.
Милева работи като индивидуален консултант с 25 души, води часове по Приказкотерапия и „Вяра и смисъл”. Заниманията са с акцент приказките и притчите, с помощта на които можем да осмисляме своите лични проблеми. С вярващите Милева всеки ден започва деня си от параклиса в Дома – „Св. Роман”. Там те заедно казват своята сутрешна молитва, запалват свещичка и продължават всеки със задълженията и заниманията си: „Аз лично ползвам терапевтичния потенциал на вярата. Тя много помага на всеки човек, който наистина вярва. Използвам притчите от библията, както и различни примери, посочени в православните предания. Това са неща, които са ни оставили нашите отци на църквата. Те наистина помагат на хората да се справят със собствената си старост”, допълва Милева.
Възрастните хора в институцията са по-инертни, тъй като някой вместо тях готви, чисти, сервира и пр. Това еднообразие във всекидневието трябва да се разчупва. Единият от начините е с часовете по йога и рейки, с изпълнения в певческата група, с дебати в литературния кръг. Домът за стари хора „Венета Ботева” има и вестник, а редколегията му се състои от хората, настанени в институцията. Изданието се казва „Нашият дом”, а следващият му брой ще е коледен.
През идния месец на всеки от етажите ще бъдат поставени кутии, в които всеки може да пусне своето послание за приятел, настанен в институцията. Писмата ще се събират, набират на компютър от Силвана Милева, която ще избере и подходяща картинка, която им хармонира. Резултатът – 50 броя вестници във формат А3 за Рождество Христово. „Хората наистина много се радват да видят, че някой се е сетил за тях, че ги е поздравил. Чрез вестника провокираме хората да споделят различни теми, имаме си и рубрики”, казва още Силвана Милева.
Възрастните хора остаряват по различен начин, а всичко е индивидуално – зависи от живота, който са водили, от професията, от взаимоотношенията с близките. Ежедневната среща със старостта учи на търпение, категорична е Милева. „Аз научавам много от тях – че животът има край и ако искам да кажа на някого извинявай, прощавай, трябва да го направя сега, защо нищо не се знае за утре. Аз виждам края на човешкия живот тук, в дома. Повечето от тях споделят, че не се страхуват от смъртта, от умирането, а от зависимостта, в която може да ги остави хроничното заболяване. Страх ги е и от болката. Пожелавам им от сърце да нямат болка, да са здрави и да имат малко повече щастие. А ако го нямат – да го търсят. Има го навсякъде около нас”, споделя психоложката.
Семейството, постиженията в живота, загубите – това са нещата, които открояват възрастните, правейки си равносметка на финала на живота си. „И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта” – така завършва първото послание на св. апостол Павел до коринтяните. Това е и нещото, което според Силвана Милева може да бъде определено като смисъл на живота. Любовта – която няма граници, когато се раздава на всеки. И когато се дава от сърце.
