Култура

Проф. Цанко Петров: „Сергей Немцеров беше един от парадоксално мислещите художници във Велико Търново”

Юбилейна изложба in memoriam с творчеството на великотърновския художник Сергей Немцеров бе открита снощи в Художествената галерия „Борис Денев”. Близки, приятели и почитатели на творчеството на Немцеров се събраха, за да си спомнят за него. Поводът за събитието е 70-годишнината от неговото рождение, а идеята за организирането му е на директора на галерията Николай Сираков. „Събрали сме се на това място, за да покажем уважение към един творец, към неговите близки и приятели и да съживим по своеобразен начин неговото присъствие в Художествената галерия „Борис Денев”, подчерта при откриването на експозицията Сираков.

„Сергей Немцеров беше един от парадоксално мислещите художници във великотърновската група. Той показваше непрекъснато това във всички свои графики в окръжните изложби. Резултат от тази негова целенасочена дейност беше самостоятелната му изложба през 1987 г. Тогава се разбра, че творчеството му повече или по-малко наистина се опира на една парадоксалност в осмислянето на целите и задачите на изобразителното изкуство. Всички сюжети, които той разработваше, бяха много премислени, в тях нямаше нищо лековато и анекдотично. Творчеството му се опира до една много сериозна философска обстановка, която така или иначе беше свързана с живота”, заяви пред многобройната публика изкуствоведът проф. Цанко Петров.

Любопитен факт относно възприемането на цветовете от Немцеров издаде пред аудиторията проф. Петров: „Аз се отнасях с резерви към всичко това, което правеше, може би поради причината, че той си беше малко далтонист. Да се занимава далтонист с живопис е нещо извънземно. Но в края на краищата сега, като гледам работите, събрани на едно място, те вече говорят за една хомогенност. Аз само мога да се чудя по какъв начин е постигната тя. Той влизаше в гамите абсолютно интуитивно”, коментира проф. Петров.

Образите на Дон Кихот и Санчо Панса и техния философски подтекст поясни също пред публиката изкуствоведът. „Той ми обясняваше, че Дон Кихот е носител на идеалното, докато Санчо Панса – на земното. Затова Санчо в една от творбите тук е изобразен седнал, докато приготвя туршия за зимата. Ей такива неща бяха залегнали в неговите графични композиции”, добави с усмивка професорът.

19 живописни платна, почти неизвестни на широката публика, и 32 графики са включени в експозицията. „Това, което оставя
Сергей Немцеров като наследство, е достойно и за уважение, и за възхищение. Виждаме един човек, който е отдаден на материята, с която се занимава. В един момент покрай семейството той си създава свят, в който реалността съществува чрез тези произведения. Това подхранва и този спомен, който имат всички за него и като човек, и като художник”, каза за финал при откриването проф. Цанко Петров.

В края на изложбата директорът на ХГ „Борис Денев” поднесе цветя на съпругата и децата на Сергей Немцеров, които също присъстваха на експозицията.