В последните няколко години на българския хоризонт можем да видим една нова настъпваща вълна. Тази на иновативните методи за работа с деца особено при тези с увреждания. Сензорният театър е част от практиките, които тепърва навлизат. При него липсват драматургия, режисьори и сложни роли. Най-важното е стимулирането на различните сетива на „зрителите“.
„Практиката е сравнително нова у нас“, обясни психологът Васимира Шаламанова. Самата тя се е запознала с методите на работа тази година през май на форум в Пловдив. Тогава сензорният театър е представен от Евелин Дестриктер, ерготерапевт от Белгия с богат опит в областта, създател на авторска форма на сензорен театър.
„Когато говорим за сензорен театър не бива да си представяме, че се играе „Червената шапчица“. Целта на заниманията тук е съвсем различна. Това е стимулиране на всички сетива . Подходящо е за деца от 0 до 2-3-годишна възраст и за малчугани със Синдром на Даун. Заниманията протичат в затъмнена стая с параван. Използват се светлосенки, предмети с различни текстури, аромати. При по-малките се набляга на слуховата, зрителната и тактилната (чрез допир) стимулация. Практиката е подходяща при работата с деца със Синдром на Даун, тъй като при тях се наблюдава сензорен дефицит. Аз лично съм имала такива пациенти. Сензорният театър помага, за да се премине на следващ етап при когнитивната работа. В началото са леко хаотични, а подобни практики спомагат за връщане на концентрацията“, допълни Васимира Шаламанова.
По нейни наблюдения у нас хората все още са неосведомени за проблемите на хората с увреждания. Проявата на външните белези повлияват негативно на социалното включване, а някои заболявания продължават да бъдат стигматизирани. „Изисква се голямо търпение при работата с деца със Синдром на Даун, но удовлетворението при прогрес е несравнимо. Съветвам родителите да не го приемат като присъда. В САЩ дори не е въведено като заболяване, а като състояние. За хората със Синдрома се намират работни места. Те са много добри при извършване на рутинна работа и изключително лъчезарни. Смятам, че незаинтересоваността на обществото относно проблемите на хората с увреждания у нас също е причина за различното отношение“, каза още Шаламанова.
Така методите за лечение и подпомагане на заболелите се увеличават,но нравите остават същите.
Диана Колева
