Култура Любопитно

Селищната могила в с. Петко Каравелово няма аналог в страната

През септември проучванията продължават

От научна гледна точка, миналогодишният археологически сезон бе най-пълноценният за халколитната селищна могила край с. Петко Каравелово, отчете пред микрофона на Общинското радио дългогодишният й изследовател Александър Чохаджиев. Серия от двадесетина абсолютни дати от различните й пластове позволяват на археолога да ги датира изключително прецизно, поради което обектът се оказва без аналог в страната. Селището се развива в продължение на близо 8 века между 5000 и 4300 г. пр. Хр. Наблюдава се връзка със предшественици от неолита, но все още не е ясно от къде са пристигнали първите заселници.

Изминалият сезон предложи и една особено зловеща находка.

В плитка яма, разположена в центъра на опожарено в древността жилище, археологът попадна на групов гроб, в който са захвърлени телата на петима мъже, на възраст между 18 и 40 г., убити по особено жесток начин. Проби от тях са изпратени в Германия за ДНК и палеопатологични анализи, като още много научна информация тепърва предстои да бъде извлечена от тях. До момента сериозен антропологичен анализ на терен е направила д-р Надежда Атанасова от Националния институт по експериментална морфология и антропология към БАН. Досущ като съвременен криминолог, д-р Атанасова е констатирала и причината за смъртта. Жертвите на тази „екзекуция” очевидно са загинали след множество удари в областта на главата.

Подобна находка никой не е очаквал.

Тази могила е единствената в региона, която се намира непосредствено до Янтра. Другите подобни обекти в Джулюница, Хотница, Горски Сеновец и останалите известни селищни могили в региона са разположени по нейни притоци или дори притоци на притоци. Близостта им до Янтра е била причина през всички тези векове жителите на древната могила в Петко Каравелово непрестанно да страдат от разливите на Янтра. Но очевидно е имало нещо по-силно от страха им. Какви са причините те упорито да пребивават на точно това място, което географски се намира в центъра на Дунавската равнина тепърва ще се изяснява. Но не е изключено да е свързано с функцията на реката като единствен сигурен маршрут от Стара планина към Дунав. „Ако си представим, че околността е била гъстообрасла с гори, макар и доста въртелива, Янтра е била единствен сигурен маршрут за хора, идващи от Тракия, целящи да пътуват оттатък Дунав. Колкото и странно да ни се струва – тези хора, не обичам да ги наричам първобитни, те са били далеч по-цивилизовани от това, което си мислим. През всички години, независимо от цивилизациите, големите търговски маршрути вървят покрай реки. Не говоря за воден транспорт, говоря за сигурен, устойчив маршрут”, коментира Чохаджиев. И действително, дори в по-късни години селото, чието старо име е Одаите, продължава да се развива, като място за почивка на пътуващите между Русе и Търново търговци.

Честите разливи на Янтра през вековете са запазили уникални находки, каквито се очаква да бъдат открити и през настоящия сезон. Около 40 дни традиционно ще продължат проучванията на обекта, които стартират през септември. Накъде насочва усилията си тази година разказва дългогодишният изследовател на обекта Александър Чохаджиев.