Култура Любопитно

Сдружение „Чигот” – за въоръжението, бита и занаятите през Средновековието

Десет души от сдружение „Чигот”-Варна бяха част от международния фестивал за исторически възстановки „Средновековен Търновград”, провел се на крепостта Царевец в почивните дни. Периодът им на реконструкция бе Второто българско царство и Балканите (XIII-XIV в.), конструкция на бита, занаятите и военното дело в периода. „Седалището ни е във Варна, но имаме членове и в София, Бургас и Стара Загора. Имаме хора, които се занимават с екипировката, бойната техника и снаряжението, отделно имаме и хора, които се занимават с различни занаяти. Всичко, което използваме, си го произвеждаме сами. Някои методи за изработка са просто загубени и трябва да се възстановят”, поясни за Общинското радио Илиян Лъсков от „Чигот”.

Сред най-любопитните неща, които пресъздават те, се оказва кулинарията в периода. За да покажат най-точно с какво са се хранили дедите ни, те трябва да махнат от ежедневното меню царевицата, картофите, доматите и бобът, да не говорим за кафето, шоколада и тютюна, с усмивка допълва Томислава Лъскова от варненското сдружение. „Хранили са се с ориз, леща, разнообразни житни култури, краставици, тиквички, зеле, моркови, ябълки, лук. Популярни са били млечните продукти, дори и за по-бедното население”, допълни Лъскова. Наличието на месо в дневния прием е зависело от прослойката, а само най-богатите са имали това преимущество, разказаха още Илиян и Томислава.

С игла в ръцете през целия разговор бе дамата от „Чигот”. Тя сама извезваше красиви цветя върху светлосин плат, докато разказваше за бита и занаятите в Средновековието. „Платовете, които използваме, са лен и вълна. Украсяваме с мотиви, характерни за периода, като най-често това са бродериите тип шевица. Популярни са били и гайтаните, които се пришиват към дрехата – вълнени, копринени или ленени”, поясни Лъскова. И показа, че копчетата на роклята й са бронзови. При по-бедните широко използвани са били и тези от плат. Декорацията  в епохата се е изработвала главно с бродерия, типични са били и принтовете, правени от естествени текстилни бои и с дървени печати, на принципа на преса. Много популярни са били стъклените мъниста. „Нямаме цели находки в България, които да свидетелстват за облеклото в епохата, причината е климатът в страната ни. Но имаме запазени парчета от плат. За тях главно тълкуваме по стенописи и изображения по църквите и писмени източници. Знаете ли – когато е имало богат дарител, дал пари за направата на църква тогава, той е бил изобразяван върху стените на храма с най-хубавите си дрехи”, посочи Илиян Лъсков. Една от дамите, част от „Чигот” е направила именно възстановка на облекло на благородничка от църква, отличава се с прекрасната си тиара и красиви инкрустации.

„Чигот” е сдружение с нестопанска цел, чието име произлиза от старобългарската дума мечоносец, елитен воин. Групата е сформирана през 2004 г. и се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода на Второто българско царство и периода на похода на Владислав Варненчик (1443-44 г.), с историческа фехтовка, възстановки на битки, лагери, беседи. Основни цели на сдружението са изучаване, пресъздаване и  запазване на българската средновековна история, бит, култура и изкуство и популяризирането им пред широка аудитория както в страната, така и в чужбина.

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone