Любопитно Образование

Сграфитата у нас изследва Димо Иванов

Успешна защита на единствената по рода си дисертация защити Димо Иванов, възпитаник на Факултета по изобразителни изкуства към ВТУ, в специалност „Изящни изкуства – стенопис”. Темата бе „Идейни и художествени-пластични характеристики на сграфито в България”. Негов научен ръководител бе доц. Сашо Рангелов. Дисертацията му е дело на 3-годишен труд. За това време младият учен обикаля цялата страна, за да изследва и снима монументалното и графичното сграфито.

„Темата не беше изследвана изобщо. Има стотици произведения изпълнени в сграфито в цяла България, но за мое учудване не е писано нищо на тази тема. Нито те са разглеждани детайлно и обстойно. Това е първият труд посветен на българското сграфито. Намеренията ми са освен да се издаде книга, анализът, който ще се направи за тях е да се популяризира чрез една дигитална база. Да е полезен не само на хората, но и за културното ни наследство, което скоро ще бъде оценено от социалистическия период, но и за унищожените и повредените стенописи. Над 700 сграфито съм проучил аз, но има нови и нови произведения. Сграфито има във всеки по-голям град, дори и в селата, има дори стенописи във военните поделения и те не са изследвани. Сграфито у нас се прави от края на 30-те години на миналия век, засилено след 1945 година. Десет сграфито има във Велико Търново. Пет от тях са най-известни и са в старата част на града и се виждат от всеки”, обяснява Димо.

Големите рисунки или стенописи върху фасадата на сгради или сграфито, са обикновено поръчка на някой, през социализма – на властта, разказва 32-годишният мъж. Най – много са историческите теми, като основаването на българската държава, Средновековието и славни моменти от историята ни. Следват ги от тогавашното настояще /има се предвид времето на социализма – б.а/ като сцени от трудовия живот, детските игри. На трето място са пропагандните теми с чисто политически характер.

„Сграфито е рисунка, която в мащаб 1:1 се нанася върху мократа мазилка, за да има възможност да я изреже по рисунката, която е направил художникът. Цветът се запечатва и може да трае столетие. Интересното при стенописните техники, които са пет е, че сграфито се изпълнява от автора, не от друг. За мен най-впечатляващо сграфито е на проф. Мито Гановски, който е най-възрастният художник, сега на 92 години. Сграфитото е от 1976 година. Намира се в Козлодуй. Видях дори, че санират сградата върху него. Но успях да го фотографирам. Той е изрисувал Юнака от българските приказки, с коня, кучето – неговия другар. Сграфито се изучава в България от 1945 година. Проф. Георги Богданов я въвежда у нас от немската школа. Проф. Мито Гановски е бил негов асистент, а след това и наследник в Художествената академия. А най-старото сграфито е от края на 30-те години на миналия век. Намира се в село Калейца, Троянско”, обобщава още Димо Иванов, който работи като преподавател по изобразителни изкуства в СУ „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица.

Кремена Крумова – Попова