Коментари

„Св. Спас” да стане модерен книжовен център, предлагат специалисти

Надявам се, че няма да позволим църквата „Св. Спас” да се превърне отново в джунгла”, сподели пред Общинското радио дългогодишният реставратор на културни паметници Катя Буланова. Преди месеци, пространството около възрожденската светиня бе разчистено от буйната растителност от организацията „Доброволно чистене – Велико Търново”, но храмът продължава да има нужда от спешна реставрация, категорични са специалистите. Буланова предлага „Св. Спас” да „възкръсне” за нов живот, като един съвременен книжовен център, преди  растенията отново да подронят черковните стени. Иначе, „тревите само чакат да си тръгнат човеците, за да повикат джунглата”, категорична е тя.

Търновската Митрополия отдавна си иска тази църква и това е хубаво. Но като си я иска – добре е да положи и усилия за нея. Тя не е бедна Митрополия, има много земи, и друг път е заменяла терени в Арбанаси срещу такива във Варна. Значи може да се правят такива сделки. И като се направи една такава сделка, „Св. Спас” може да стане читалнята на Митрополията, защото в нея много трудно се влиза. В страхотната библиотека на търновската Митрополия също страхотно трудно се влиза, а те пазят страхотни неща. Може би нашите научни работници от университета, а и историците, ако влязат в нея  ще намерят много ценни книги, които няма нужда и да се превеждат, те са си наши – български книги. Безценни книги. Моя приятелка написа книга за църквите във Горна Оряховица, но с толкова трудности влезе в библиотеката, не и позволяваха. Защо? Защото … не било удобно. Кое не е удобно? Който иска да чете му е удобно. Ако църквата, в лицето на митрополията, започне да участва в тези информационни помощи, както нашето читалище в Арбанаси участва – имаме си три много бързи компютъра, нека дигитализират цялата информация, та хората да могат лесно и спокойно да четат и да работят. Иначе тези, ценните книги, ще си отидат, ще ги изядат мишките!”, коментира Буланова.

Неотдавна се роди идея друг емблематичен старостоличен храм –  „Св. Димитър”, да стане музей на книжовността и в него да бъдат изложени копия на знакови за българската литература средновековни паметници. В същото време, един от проучвателите – доц. Мирко Робов,  предлага в храма на Асеневци да бъдат изложени изключително интригуващите експонати, открити при разкопки. „Св. Димитър” традиционно свързваме с възстановяването на българската държавност и това е редно да бъде така,  неведнъж е заявявал доц. Робов. В тази църква вече има достатъчно исторически натрупвания. Място където е обявено Въстанието през 1185, място, където са короновани царете ни до Иван Асен II, място, незабравена и през робството, почетена и от Фердинанд, при обявяването на Независимостта, тази църква е и мястото, където се намира най-древното тракийско светилище, открито на територията на Велико Търново. Но какво общо има всичко това с книжовността, и кому е нужно да превърнем един от най-важните средновековни храмове в „насила” пренаситено със съвременни паметници пространство? В същото време – „Св. Спас”, която се намира в непосредствена близост до търновската библиотека и е в окаяно състояние стои рухнала и празна, като една гробница на величавия възрожденски  дух на търновци.

Храмът е бил известен в миналото с името „Свето Възнесение“, разположен е на скалата на Халваджи баир, където някога са били къщите на търговци и занаятчии. Строежа, през 1859 г. започва Уста Кольо Фичето. Завършва го за три години. При земетресението от 1913 г. горната част на църквата е разрушена. Върху стърчащите външни зидове търновци поставят дървен покрив и приспособяват храма в салон за сказки и събрания. През 50-те „Св. Спас” се превръща в боксова зала, по-късно там се провеждат събранията на Отечествения фронт, впоследствие става архив на милицията. В края на 70-те сградата вече е изоставена. През 1984 г. започва изпълнението на проект на Националният институт за паметници на културата. Извършва се проучване, частична реставрация и консервация, покрива на сградата е окончателно съборен, а около нея започват разкопки и укрепване. Проучванията така и не продължават след 1989 г. поради липсата на финансиране.

 

 

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone