Предизвикателствата на свободната професия

Добромир Андреев е родом от Свищов, но живее в Търново, където е завършил „Балканистика“ с румънски език. От 2015 година е регистриран като самоосигуряващо се лице на свободна практика и оттогава насам през ръцете му са преминали десетки хиляди различни преводи, които е направил за своите клиенти.Освен като преводач Добромир предава своите знания на ученици, както във ВТУ, така и на частна практика. Младият специалист с категоричност определя като нелеп мит идеята, че преводачът се занимава само с преводи на книги и литература. На пръв поглед за някого преводаческата професия, навярно изглежда безперспективна за развитие, но това също е крайно погрешно, допълва Добромир. Той споделя още, че хората често се изненадват, когато разберат, че се занимава само с румънски език. Според него това е защото останалите чуждестранни езици – английски, френски, немски са много по-популярни. Работа с румънски, особено в Търново, а и цяла северна българия – има много. И въпреки това, споделя, че все още не е забогатял от нея. Далеч по-ценно от заплащането е свободата, която професията предлага, разяснява младият специалист.

За да поддържа нормалното си работно темпо, един преводач  трябва непрекъснато да се учи и упражнява, дори когато няма толкова много задачи. В свободната практика всеки сам намира своите клиенти, необходима е стегната организация на времето организация на времето, което се оказва едно от най-големите на приятелства на това сам да си бъдеш шеф.

И когато вече вършиш нещо добре – нямаш нужда от реклама.Рядко се налага да промотира своите услуги дори в местния печат – разчита на доброто впечатление, което оставя у доволните клиенти. Съветва всеки, който иска да започне на свободна практика, и най-вече своите студенти, да се занимават на свободна практика във всичките и форми и да работят извънредно, защото практиката е безценен опит.