Култура

Свещници от Арбанаси с гръцки надписи ХVIII – ХIХ век са част от съкровищницата на великотърновския музей

 

Съществена част от културното наследство във Велико Търново и неговите околности са старите църковни бронзови свещници. През 2020 година, във връзка с изготвянето на каталог по случай 150 години от основаването на Историческия музей в старопрестолната столица, приех задачата да изследвам тези ценности. До този момент не съществуваха конкретни данни. Първоначалният оглед и натрупване на бележки с описателен характер постепенно прерасна в изследване, разчитане на надписи и достигане до интересни факти и разпознаване на исторически личности. Част от резултатите споделих като доклад на национална конференция, организирана от Съюза на учените – Клон Велико Търново през м. октомври, 2020 г. Макар и в резюмирана форма, представям някои интересни факти от предстоящата публикация:

Символика на свещниците в библейски контекст. В речника на проф. Н. Шиваров има точно описание с три значения: първото – „символ на делото на Христос, Който е божествена светлина за вярващите“. Второ, „символ на вярващите, които свидетелстват за Христовата истина“. Трето, използва се в старозаветните текстове като „метафора за духа или за живота на даден човек“.

Необходимо е да припомня, че съществува ритуална връзка между Стария и Нов Завет. В старозаветните четива за храмов светилник се използва думата менора. Това e един от най-старите символи, постепенно трансформиран и възприет в християнството като необходим източник за интериорна светлина. В новозаветната църква, по традиции, които са наследени от Стария Завет, съществен фактор за мистично осветяване на богомолците играе свещникът. Счита се, че осветителни тела е имало още на Тайната вечеря, интуитивно повторени в интериора на християнския храм. Припомняйки си Притчата за светилниците и разумните и неразумните деви, които трябвало да вземат със себе си повече масло, за да не гаснат дълго време (Матей 25:1–13), считам че това е още веднъж конкретен пример за метафоричното възприемане за носенето на божествения огън в душата на вярващия. А самите светилници, необходимо средство за поддържане на този огън, топлина и светлина, отдалечаващи от присъдите на Страшния съд.

През първите векове, поради гоненията, вярващите се събирали за молитви през нощта. В по-късните периоди, когато християнският храм се утвърждава и възприма неговото устройство по канонични правила, несъмнено свещниците присъстват. Съществуват достатъчно много трактати и съчинения на изтъкнати богослови, които обясняват значимата роля на храмовото осветеление. Според тях, колкото повече се придвижваме към Възкресението в хронологичен порядък, толкова повече светлината в църквата се усилва и доминира. Едновременно с това, полутъмните пространства по естествен начин се оказват удачни места за мистично съпреживяване на литургичните последования. С развитието на литургиката числото на свещите се променя, в зависимост от тържествеността на богослужението.

По време на обходите по обекти в емблематичното Арбанаси установих изключително разнообразие на свещници. Тенденциозно храмовете, разполагащи с повече средства и възможности, се снабдяват с метални свещници, като най-ранните започват да се доставят през XVII – XVIII в. В действителност бронзът, като материал, в онези отминали векове се произвеждал само в големи центрове. Такива значителни фабрики има регистрирани в Османската империя, в градовете на Западна Европа, Австро-Унгария, Русия, Китай.

В хронологичен порядък представям свещник от храма „Св. Архангели“ в Арбанаси. Той е с отличителна форма, масивна база с три крачета с формата на копита, ствол с барокови елементи и табла с място за поставяне на свещ, символизираща Иисус Христос. Отдолу е гравиран надпис от 1783 година на гръцки език, в който става дума за първенец на Арбанаси с инциали „К“ и „И“, който дарява свещника за нуждите на храма.

Втората двойка бронзови свещници, която заслужава специално внимание заради разкрити надписи, е тази от църквата „Св. Димитър“ в Арбанаси. Основата е трапецовидна, с волути и барокови елементи. Във височина са съединени тръбни елементи, достигащи до изящно оформена табла с гнезда за свещите. В симетрична последователност върху лицето на таблата са пробити 6 квадратни отвори за вставяне на допълнителни елементи, които обаче днес не са запазени. В надписите на гръцки език са изброени имената Димитър, Теодор, Константин, Дзиту, които са били изтъкнати и проспериращи търговци, поддържащи своята махленска църква. Във втория свещник прави впечатление повтарянето на албанската фамилия Дзиту (или Зото?), вероятно тя е същата, упомената още през XVII в. в ктиторски надпис от стенопис в църквата „Рождество Христово“ в същото селище. Всъщност друг, късен представител на тази фамилия е регистриран през 1741 г. и в гръцката търговска компания от град Сибиу.

Третата двойка свещници e от 1868 г. Произхожда от църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси. Разчетохме с колегите доц. д-р Диана Тотева и д-р Веселин Горанчев (експерт по гръцка епиграфика от съответния период) вторично гравирани надписи на двата свещника с идентично съдържание. Поради специфичния характер на надписите и обемната информация подготвяме задълбочена и обширна студия. Затова тук само ще посоча, че в дарителския надпис става дума за епитроп Йоан Димитриу от енорията на църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси. Във втората част от текста е вписан доставчикът на бронза Константин Димитриу Русович, Букурещ. Според изследванията на колегата Веселин Горанчев, тъкмо през 1868 г. този прословут арбанашки търговец следи чрез писма до своя брат за доставката на метални изделия от град Манчестър, Великобритания. Но детайли в тази връзка тепърва ще бъдат изследвани и допълнително анализирани съобразно наличната архивна документация.

Редно е да кажа няколко думи и за производството на тези свещници – несъмнено то трябва да се търси в пределите на големите западноевропейски центрове. В сравнителен план, попаднах на много двойки бронзови свещници от XVIII – XIX в., предлагани за продажба в електронни каталози на компании и аукционни дружества. Резултатите от тях тепърва ще бъдат анализирани и публикувани.

гл. ас. д-р Пламен Събев – РИМ – Велико Търново