Любопитно

Самоводчани – талантливи занаятчии от праисторически времена

Полупланинският релеф на Великотърновския регион, прорязан от дерета и потоци още в древността е бил благоприятна предпоставка за развитието на богата флора и фауна, а с това – притегателен център за праисторическия човек. Твърди се, че не са открити следи от човешка дейност през най-ранния стадий на човешкото общество – ранния палеолит. Първото присъствие е документирано в пещерата „Бачо Киро” край дряновския манастир, която се намира само на 30-тина километра южно от областния град. През късния палеолит населени вече са пещерите около Преображенския манастир, а по останките в тях съдим и за

менюто на праисторическите търновци

пещерни мечки, пещерни хиени и северни елени са били основни деликатеси в пиршествата на древността.

Очевидно пещерите около манастира са останали привлекателни и през следващата епоха – неолита, а първият им проучвател е самият Рафаил Попов, в края на 19 в. Тези разкопки, направени в новоосвободеното княжество се считат за първите научни проучвания на праисторически обект у нас. По неизвестна причина тези пещери са били изоставени по време на късния неолит, като са заселени отново едва през следващата епоха – халколита.

Малко преди това възниква раннонеолитно селище на територията на с. Самоводене, което отстои на 5 км от манастирските пещери и на 8 км от Търново. Намерените артефакти сочат, че селцето е обитавано през следващите няколко хилядолетия. Още в древността

праисторическите предци на самоводчани са имали афинитет към занаятите,

смятат археолозите, той като на терен са открити мнощество добре запазени наземни жилища, пещи, ръчни мелници, оръдия на труда от камък и кост, съдове за домакинството. Съхранени на височина над половин метър са зидовете на голямо жилище с размери 12,5 м на 10,7 м, в което своите майсторски умения е развивала неолитна тъкачка. За това съдим по намерените 60 различни по големина, форма и орнамент тежести за отвесен стан. Еленовите рога са били най-полезният инструмент за някогашните жътвари, които си правели сърпове от тях, сочат още проучванията.

По всяка вероятност жителите в областта са емигранти. Намерени са кремъчни пластини и керамика, които хвърлят сянка на съмнение, че праисторическите хора са родственици на Тардиграветската култура, с която освен всичко друго имаме обща ДНК халогрупа – Н. Наблюдават се подобия и с съвременниците от Караново II.

През следващата епоха – средния Неолит мощни културни влияния тръгват от земите на днешна Тракия и се разпростират чак до Карпатите – най-вече характерната за епохата черна полирана керамика и врязани орнаменти. Според изследователя Е. Комша безспорен е произходът им, а неговият колега Петър Станев е категоричен, че връзката с културата от с. Самоводене е от ключово значение. По негови думи, именно през р. Янтра културното влияние прониква в Мунтения (дн. Южна Румъния).

Бележка: Използвани са изследванията на археолога Петър Станев, публикувани в юбилейното издание ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1185-1985 със статии и научни съобщения, посветени на 800-годишнината от въстаниета на Асеневци, съставено от Тодорка Драганова от Окръжния исторически музей, под редакцията на проф. Николай Ковачев.