Коефициентът на раждаемост в област Велико Търново за 2023 г. е 7,8 на 1000 души население (при 1 587 живородени), а за Р България – 8,9 на 1000 души. Това сочи отчетът за дейността на Регионалната здравна инспекция в старата столица за изминалата година. Новородените момчета са 817, а момичетата – 770. Сравнено с данните за живородените през 2022 г., които са били 1 574 се наблюдава малък ръст от 13 живородени.
Запазва се тенденцията за по-ниска раждаемост в областта от средната за страната. Най-висока е раждаемостта в общините Стражица и Сухиндол (съответно по 12,1 ‰), следвани от община Златарица (9,3‰), а най-ниска – в община Лясковец – 5,4‰.
Съществено влияние за поддържането на ниски нива на раждаемост оказват възрастовата структура в областта, недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, ниския жизнен стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляване на фертилния контингент, поради вътрешната и външна миграция в трудоспособна и детеродна възраст при жените, психологическата нагласа за малко деца в семейството и други социални предпоставки.
През 2023 г. в общата смъртност на населението се наблюдава връщане към равнищата преди 2021 г. Броят на починалите през 2023 г. намалява спрямо 2022 г. – съответно 3 681 души срещу 4 352 души. Коефициентът на обща смъртност е 18,1‰ при стойност за страната 15,7‰. За сравнение – през 2019 г. (годината преди COVID-19) общата смъртност в Р България е била 15,5‰, а в област Велико Търново – 17,5‰. Въпреки намаляването на показателя за областта спрямо предходните две години тенденцията остава тревожна (18,1‰ за 2023 г., 21,2‰ за 2022 г. и 24,8‰ за 2021 г.). Общата смъртност в област Велико Търново остава по-висока от средната за страната с малко под 3 пункта.
Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (19,8‰), отколкото при жените (16,6‰) и по-висока в селата (25,5‰) спрямо тази в градовете (14.9 ‰).
Продължаващото демографско застаряване продължава и през 2023 г. (хората над 60 години в областта са 70 706 или 35% от населението), дължащо се на някои основни фактори по отношение на икономическата, социалната и здравна политика в областта, неблагоприятното географско разположение (разпокъсаността и отдалечеността) на населените места е свързано с по-високи стойности на показателя обща смъртност.
В структурата на общата смъртност по причини на първо място, с най-висок относителен дял от всички заболявания, отново се нареждат болестите на органите на кръвообръщението (БОК) – 54,25%, делът на които се запазва почти същия, както и през 2022 г. (54,78%), на второ място – новообразуванията с относителен дял 19,6% (за 2022 г. – 15,1%) и на трето – „Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде“ с относителен дял 9,2%. За сравнение през 2022 г. на второ място по честота е COVID-19 с относителен дял 8,16%.
