Режисьорът и университетски преподавател гл. ас. д-р Георги Василев изследва възможностите на театрално въздействие върху образователните технологии. Проучването е събрано в четири монографии, озаглавени „Театрална педагогика“, „Словник“, „Педагогически артистизъм“ и „Театрална анимация“.
„Театърът винаги е бил източник на търсения, усещания, емпатия. За зла участ ковидните години спряха дейността, но дадоха възможност за мен да анализирам доста моменти, в които съм прилагал театралната технология. Затова създадох „Театрална педагогика“ в помощ на учителите да умеят да претворяват театралните форми, образно да преподават и да създават определен вид образование и виждане у самите обучаеми, за да може образователният процес да стане по-интересен. Учителите са поставени в неравностойно положение с начините на информация. Създават се всякакви интернет факти, които в един момент ученикът не може да възприеме, но, когато той е подготвен и при него се прилага театрална технология на образност, на развиване на въображението, на изразителните качества, на импровизаторското умение – то той е подготвен всеки информационен факт в интернет пространството да го подложи на съмнение или да се заинтересува от него и да го интерпретира. Дава му повече разбиране в това как да възприема околния свят“, обяснява Василев.
„Словник“ проследява изразителното четене и художественото претворяване на литературни текстове като театрални форми. Изследваните изпълнителски техники водят автора до следващата монография „Педагогически артистизъм“. „Театърът е огромна вселена, която дава възможност за възприемане, образование, естетически усет във всяко нещо, защото словото тежи като дялан камък на мястото си, когато то е подготвено логически, когато се възпроизведе правилно, когато артикулационно стигне до всеки събеседник“, казва режисьорът.
„Театрална анимация“ излиза в търсене на нови форми за осмисляне на свободното време на подрастващите. „Тя дава възможност на децата повече да разкрият себе си, да усъвършенстват онези неща, които ги правят по-изразителни, по-достъпни, по-комуникативни“, коментира режисьорът.
По негови думи режисирането на уроците по етапите на развитие на спектакъл може да ги направи много по-атрактивни. „Драматизирането на един урок е трудна форма, но не и невъзможна. Тя дава повече емоционалност и свобода и по-активно участие на учениците. Обучавам студентите да владеят педагогическата режисура и да използват различни театрални форми в своята преподавателска дейност. Не случайно те участват и в студентския театър на Педагогическия факултет и в театрална педагогическа творителница, в която работят върху текстове, приказки, разкази и играят куклен театър, защото кукленият театър е една от най-достъпните форми , които ще им бъдат необходими“, твърди университетският преподавател.
Георги Василев е гл. ас. д-р в Педагогическият факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Ръководител е на Експерименталния студентски театър „Алт“ и на любителски театрални трупи в селата Драганово и Самоводене, а от тази година работи с театрален клас в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Горна Оряховица.
