Община

„Пътят на сърцето“ представи Мадлен Алгафари

Студеното време не успя да възпре повече от 130 души, които уважиха представянето на новата книга „Пътят на сърцето” от известния психолог Мадлен Алгафари. Събитието се състоя в задушевната атмосфера на търновския Клуб 7, където почитателите посрещнаха авторката. Още в самото начало тя сподели: „Имала съм и други срещи в Търново, но така – на крака да ми стоят хората не е било, радвам се, че има толкова много хора”. И по традиция събитието започна като официално представяне на издание, но продължи в един красив разговор за психотерапията и грижата за душата и тялото.

„Книгата е подарък за юбилея ми и сама по себе си е вид юбилей, защото е десетата по ред”, обясни Алгафари. На 50 години, на човек най-много се нуждае от време за тишина, за мълчание, за себе си и за почивка, коментира тя. През 40-те дни „пауза” по пътя Сантяго де Камино се раждат текстовете, публикувани в четивото. Маршрута Мадлен извървява с няколко свои приятелки и колежки, които също потърсили убежище от динамичното ежедневие на стрес и срокове, в търсене на вътрешния глас. Да си терапевт, понякога е диагноза, споделя през усмивка авторката. „Докато единствената ти алтернатива е да слагаш левия крак пред десния, това пътуване отвътре ти дава много време в което да се вслушаш. Ставаш преди зори, под настървените гласове на утринните птици и просто следваш начертаната посока. Не знаеш къде ще спиш, не знаеш къде ще спреш, за да се нахраниш – знаеш единствено, че това ще се случи и ще има място за теб по пътя. Действително маршрутът е много уреден– във всяко село, свършат ли албергетата, се спи по манастири и по домовете на местните. А в тази лятна жега, дори сънят под открито небе не е страшен”. Всичко това, според Мадлен освобождава пространство в сърцето, за да изскочат от него дълго потискани спомени, нужди и копнежи. Тишината, правилната вибрация, това пространство, извличат от битието неща, които на пръв поглед, човек би определил като „чудеса”. „Всъщност тях ги има през цялото време, но когато не внимаваме и фокусът ни не е върху тях, просто не ги регистрираме. Един го нарича интуиция, друг – вътрешен глас, за религиозните – това е Бог, но в това няма нищо паранормално”, смята психологът. Не е необходимо човек да създава тези възможности, нито да прави, каквото и да е било, за да ги постигне – а само да си спомни, че ги има.

Планината сближава. По този път всеки е просто име и страната, от която идва. Този маршрут хората извървяват без грим, с разкъсан от ураганните ветрове дъждобран. По билото на Пиренеите няма как да те застигнат лепкави спомени, в различната култура трудно може да направиш асоциация с нещата, които преживяваш у дома. Изоставяш зад гърба си предразсъдъците и ненужните мисли, освобождаваш пространство, за онова, което търсиш. Всяка стъпка е катарзис. За да се потопите в атмосферата на представянето и да чуете личният разказ на Мадлен Алгафари за чудесата по пътя Камино де Сантияго – чуйте приложения звуков файл.

Снимки: Николай Венков, Велико Търново – интересният град

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone