Интервю Култура

Проф. Иван Станков: Наградите са амвон, от който се обявява, че българската литература е жива

Наскоро великотърновският преподавател, писател и преводач проф. Иван Станков получи Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков. Дни след отличието стана ясно и, че новата му белетристична книга „Улици и кораби.Gm” е  сред седемте творби, номинирани за Националната литературна награда „Елиас Канети” 2017г. Книгата повтаря съдбата на първия му белетристичен опит –  „Спомени за вода. Dm” (2014), която също бе сред номинациите за наградата през 2015г. Тогава проф. Станков не получи приза „Елиас Канети”, но „Спомени за вода. Dm” бе отличена с второ място в друг значим литературен конкурс – този на Портал „Култура”.

„Наградата на името на Иван Радославов и Иван Мешеков е национално културно събитие, макар центърът на тържествата да е град Златарица. Безспорни са националните му измерения, не само предвид това, че досегашните лауреати са асове на българското литературознание и критика, но и затова, че наградата намира добър отзвук в периодичните издания, изобщо в литературните среди. Това е единствената награда за литературна критика и аз съм дълбоко удовлетворен, че скромното ми присъствие в тази област е уважено от комисията, от Катедрата и от Община Златарица. Но наградите не са най-важното. Те са една трибуна, която изговаря потребността от реален литературен живот. Около всяка една награда се завъртат няколко книги, които така или иначе се селектират в литературното пространство. Много се радвам, че и моите книги са там, но пак казвам – наградите не са най-важното. Те са важни с това, че са като един амвон, от който се обявява, че българската литература е жива, че ражда добри плодове, и тези плодове са красиви и стойностни., сподели за Общинското радио проф. Иван Станков.

Сред мотивите на Катедра „Българска литература” за присъждането на наградата за критика са и белетристичните изяви на проф. Станков – „малко изненадващи, но пък изключително стойностни”, както ги определи ръководителят на Катедрата проф. Николай Димитров. Новата книга на проф. Станков „Улици и кораби. Gm” вече е представяна в Русе и Пловдив, предстоят още срещи с литературната публика, каза писателят.

„Ценя този сектор от моите занимания, даже не бих ги определил като занимания. Това все пак е най-съкровената, най-интимната част от работата ми сред думите. Книгата вече има добър път. Публиката я приема добре, предстоят още представяния през есента – в София, Бургас, Разград…Надявам се книгата да бъде добре посрещната, както беше посрещната и първата част – „Спомени за вода. Dm”.

Другите номинирани автори за наградата „Елиас Канети” тази година са Ангел Игов, Милен Русков, Здравка Евтимова, Момчил Николов, Валери Стефанов  и Димана Трънкова.

„Високо ценя всички тях, знам възможностите им. Виждам своето място сред другите – нито по-напред, нито по-назад от тях. Отнасям се с голямо уважение към всички пишещи хора. Пишещият човек е човек на думите, което ще рече човек на раните, защото писането, освен ревю на идеи, е и ревю на болката. Литературата винаги снася яйцата си в гнездото на болката, а аз, като човек със своите болки, също имам какво да покажа.”

Освен на постоянните си занимания в областта на литературната история и критиката, преподаването и писането на художествена литература, проф. Станков посвещава голяма част от времето си и на преводаческа дейност. Той е превел от румънски език три книги на Мирча Картареску – сборника с разкази „Защо обичаме жените“ (2006), сборника с новели „Носталгия“ (2007) и романовата трилогия „Ослепително“ (2004-2005), както и романа „Червена бабичка съм“ от Дан Лунгу. В момента работи по превода на най-новата „нечетима книга” на Мирча Картареску – „Соленоид”, а в началото на септември, в рамките на Европейските писателски срещи в Пловдив, проф. Станков за пореден път представи Мирча Картареску пред българската литературна публика.

„Възприемам преводаческата си дейност като жест към всички литературни приятели в България, с поканата да им кажа, че това е нещо, което си струва и трябва да бъде прочетено. Не мога да определя последната книга на Мирча Картареску като роман. Нито една от книгите му не е роман. Това е просто книга, която мисли и назовава себе си като нечетима. Наподобява на „Ослепително”, но е много по-събрана около един централен герой, който решава да изследва всички аномалии на живота си през спомените и сънищата си. Изключително авторефлексивна книга е и хората, които обичат такъв тип литература, ще останат много доволни от нея.”

Цялото интервю с проф. Иван Станков чуйте в прикачения звуков файл:

Снимки: utroruse.com, diaskop-comics.com, Издателство „Фабер“

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone