Илияна Илиева е част от екипа на Държавен архив-Велико Търново. Нейната задача e привеждането на книжните паметници обратно във вид, който е годен за употреба. Архивните единици се съхраняват при специални условия: определена светлина или температура. Когато документите са изложени на рискови фактори и се съхраняват при неблагоприятни условия, цялостта им се нарушава. Тогава те попадат при Илияна в лабораторията.
„Архивните единици се увреждат от биологичните фактори, а понякога има и опожарени. При тях прилагаме обработка с алкални разтвори за понижаване на киселинността на хартията. За да се разчете текста на такива документи се облъчват във лаборатория с UV лъчи. Пристигащите архивни документи могат да бъдат реставрирани по четири начина: класически метод, ламиниране, листоразцепване и листоотливане“, обясни Илиева и допълни, че най-често се прилага класическия метод.
При извършването на реставрацията се спазват няколко много важни принципа. Първият е да се запази оригиналния вид на документа,т.е. липсващите части се от хартията се допълват, но без да се дописва текста. Важен принцип е и обратимостта на реставрацията- работи се само с водоразградими лепила. Реставрацията винаги е насочена към увреждащия фактор, а реставраторите се стараят да не променят физико-механични качества на хартията и да не оставят следи от вредни вещества по документите.
Класическата реставрация преминава през четири етапа. Същинската част от процеса се състои в поставяне на японска хартия. Това занимание е част от живота на Илияна повече от 10 години. Тя работи не само с архива във Велико Търново, но и с тези в Габрово, Русе, Разград и др. Не може да прецени точната цифра на документите, които минават през ръцете ѝ всяка година, но си спомня повечето любопитни писмени свидетелства като българо-италиански речник, съставен от монахини и предаден в архива. Точната дата на документа е неясна, но впечатление прави старанието, с което книжното тяло е било съставено.
Диана Колева
