Електронно управление? Не, това не са роботи, поставени в Министерски съвет, каквато навярно е първата асоциация, когато чуем този нов, набиращ скорост термин.
Във Велико Търново, за електронно управление пръв заговори бившият външен министър Соломон Паси, по време на представянето на книгата си „Статии, мнения, коментари, интервюта извън протокола”. Паси през годините се утвърди като човек, чиито идеи първо будят смях, а впоследствие се превръщат в реалност. Така бе с мандата на България, като председател на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа, така бе с идеята, че върху евробанкнотите някога ще има кирилица, така все още е с необходимостта от „Космически закон”, който да регламентира поне кой би бил виновен, ако сателит или друг обект причини щети на територията на България. Защото закон в момента няма, а сателити вече имат право да изстрелват и студенти от университети. Но това е друга тема.
Идеята за електронно управление на дневен ред, само преди дни, във Велико Търново отново постави софтуерният инженер Божидар Божанов, съветник на бившия вицепремиер Румяна Бъчварова, който проведе лекция по темата в старата столица. Експертът бе представен на местната общественост от регионалния председател на „Да България” Сева Памукчиева.
Електронното управление, казано по-най простия начин, е по-ефективна администрация. Целта е, както спестяване на средства и ресурси, така и облекчаване на бюрократичната тежест. „Ролята на администрацията е да администрира процеси и да помага, а не да ни кара да ходим от гише на гише”, категоричен е Божанов. Електронно управление има тогава, когато държавата автоматично работи в наша полза, без да заявяваме това желание. Така е в Естония. Когато там се роди дете, родителите не е необходимо да попълват документи в осигурителен институт. Тъй като законът дава право на детски надбавки, а държавата вече има информация, че се е родило дете, знае колко са и доходите на семейството – там парите просто пристигат по банковата сметка, без да се попълват бланки„, разказа Божанов.
Смята се, че електронното управление е по-прозрачна форма на държавно ръководство, тъй като тя предоставя данните, които са събрани с обществени средства. Търговски регистър, обществени поръчки и сега са достъпни публично, но електронното управление има инструменти да анализира и групира тази информация, така че тя да придобие конкретни параметри. „Те биха показали ясно за какво се харчат повече пари, кои изпълнители е по-вероятно да спечелят дадена поръчка, корупционен риск”, уточнява софтуерният експерт. Това, по негови думи, би намалило субективния фактор на всички равнища в държавата.
За да се избегне рискът от злоупотреби, експертите препоръчват правителственият софтуер да е с отворен код за достъп.
