Св. Корнилий станал известен в Божията църква не много след Възнесението на Господа Иисуса Христа и първата, апостолската Петдесетница. Той живеел в Кесария Палестинска. Бил стотник от полка, наричан Италийски. Произхождал от знатна римска фамилия. Отначало езичник, той станал „прозелит на вратата“ – вярвал в Единия Бог, както вярвали юдеите. В свещената книга „Деяния на светите апостоли“ (10 глава) се говори, че той бил благочестив и богобоязлив с целия си дом, че правел много милостини на народа и че винаги се молел на Бога. Господ обикнал добродетелния езичник и го приел като пръв член на Своята Църква из средата на езичниците.
Когато апостол Петър бил в Ефес, получил известие, че в град Скипиосис господствало с груба сила езичеството. Апостолът, Тимотей и Корнилий разсъждавали кой от тях да отиде да възвести словото Божие в тоя град, потънал в тъмнина и смъртна сянка. Хвърлили жребие и изборът се паднал на Корнилий. Преданието говори, че ревностния Корнилий се отправил незабавно към жителите на тоя нечестив град. Там той претърпял много поругания и мъчения за Христа. С Божия сила разрушил храма на Аполон и кръстил княза на тоя град, Димитрий, заедно с няколко стотици езичници.
Стигнал до дълбока старост. Бог му предизвестил деня на кончината и Корнилий тихо и блажено починал.
С течение на времето неговия гроб бил забравен и изоставен. Но светецът се явил на троадския епископ Силуан, посочил му своя гроб и внушил да се изгради на това място храм Божи. Епископът изпълнил нареждането с помощта на благодетелния християнин Евгений.
От мощите на св. Корнилий се извършили много чудеса.
