През Възраждането датата 11 май се утвърждава като един от най-важните българите за българите празници и според съвременната терминология, бсе определя, като „продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска държава“. Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий се доразвива като специфично българско явление. Той бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, организирани на 11 май. Първи известия за празнуваника са поместени в „Христоматия славянского язъка“ на Неофит Рилски от 1852 г. Пет години по-късно денят е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, а от страниците на Цариградски вестник будните граждани научават, че в различни градове на страната българите започнали да честват вместо „Три светии” деня „Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.
Историята пази множество сведения за равноапостолите.
| На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[15] | “ | |
| — Синодик на цар Борил | ||
Твърде млад, Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините, в Багдадския халифат. Това е важен момент в неговия жизнен , защото с тази мисия Философът поставя началото на своята бележита дейност . През 860 г. ., в рамките на втората мисия при хазарите, взема участие и Методий. Задачата на светите братя всъщност била много по-широка, като обхващала не само земите на хазарите, но и други области на съвременна Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на северния бряг на Черно море, където търсели и мощите на Св. Климент, мъчен и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Откритите тленни останки са се смятали за мощи на един от най-ранните дейци на християнската църква – Св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Той е бил епископ и на Сердика (дн. София), а в последствие – един от първите римски папи. Явно Св. Кирил нямал проблем с католическата църква, щом все пак тя изповядвала христовото име.
През 863 – 867 г. се провежда мисията на светите братя при княз Ростислав във Великоморавия. Тя била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите вече, като мисионери и като работили сред славянството Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църка и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим. В Рим Кирил умира. На 14 февруари 869 г. в Рим умира Кирил. Погребан е в Базиликата Св. Клемент. На 6 април 885 г. във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
На снимката: Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове, Wikipedia
