Когато разнищваме забравените страници и „белите петна” в биографията на Първомайстора на родната архитектура Уста Никола Фичев, често се обръщаме към неговия пряк потомък Константин Фичев. В последните години, той усилено популяризира делото на няколко поколения от своите бележити предшественици. Въпреки това, самият Фичев не знае каква е съдбата на емблематичните въртящи се колони от черквата „Св. Цар Борис Покръстител”, останала в народната памет със старото си име – „Св. Св. Константин и Елена”. Малцина са търновците, които са ги виждали на живо. Редица автори и журналисти са на мнение, че тези значими за историята ни артефакти са изчезнали завинаги. Но така ли е наистина?
Търсенето на „изчезналите” колони започна, съвсем естествено, в ресорните дирекции на Регионалния исторически музей. За съжаление, обаче, там никога не е постъпвала информация за тяхното местонахождение. Кога и как са свалени от черковната врата, е неизвестно. Във фонда на музея са предадени единствено реставрираните дървени архангелски скулптури, които са се намирали над горните капители на колоните. Те, за щастие, са запазени.
Ресорните експерти по стария град също нямат информация къде се намират колоните. При тях такава не е подавана, защото отговорен за възстановяването на старините бил НИПК, в частност – ателието по реставрация, намирало се в сградата на стария Окръжен съвет. То е закрито в началото на 90-те. От културната дирекция предоставиха името на реставратора, който за последно е виждал колоните на Фичето – Катя Буланова. Открихме я със съдействието на арбанашки общественици. Когато тя научи за какво я търсим – изстина. „Дано не са ги изгубили, Фичето сигурно се върти в гроба”, възкликна с разтреперан глас. Експертът сподели последния си спомен от преди близо две десетилетия, когато поискала да се увери къде и как се съхраняват безценните артефакти, по които е положила месеци реставрационен труд. Катинара на храма отключила лично строителната отговорничка на обекта, а Буланова видяла свалените, консервирани и реставрирани колони, проснати на сухо място зад олтара на самата църква – измежду чували със строителни материали. Времето е изтрило от паметта й името на дамата, която била шеф на строителния обект. Изтрило го е и от паметта на шефа на самата фирма, извършвала реставрацията.
Обновяването на националния паметник на културата спряло, поради липса на пари. И така, днес сградата е собственост на църквата, а колоните ги няма. Това обстоятелство ражда редица градски легенди – от такива, за местни шоумени, които мародерствали пред храма в периода на Прехода, до такива за „коварни” масони, които задигнали колоните за свой собствен храм. Смешни легенди, но донякъде – просто много тъжни.
Буланова помни името на майстора, комуто се паднала честта да реставрира ключовия камък на входа на храма – Илия от Никюп. Със съдействието на кметството в селото го открихме, а той си спомни името на шефката на строителния обект и тя… донесе добрата новина. „Колоните са в склад на бившето НИПК, сега той е на реставрационната фирма. Слезте по стълбите, и там – вдясно, до зеления шкаф са подпрени те”, разказа последната жена, която знае къде са колоните на Фичето.
И така, с помощта на 12 експерти и общественици, почти там, от където започна, завършва тази история. В нея не са посочени имената им, защото нито един от тях не е отговорен за нередностите, случили се преди повече от четвърт век. Няма и локации, за да не изкушаваме съвременните иманяри и мародери. Само фактът, че са нужни усилия за опазването на културното ни наследство. Защото колоните на Фичето не са някакъв дребен възрожденски детайл в историята, а съществен акцент. Дано не го загубим.
