Свети Наум Охридски е най-младият от Светите Седмочисленици, към които се числят и светите братя Кирил и Методий и учениците им Горазд, Климент, Ангеларий и Сава. Паметта му в православния свят се чества на 23 декември и на 20 юни. По случай празника манастирът му в Охрид се изпълва с хора от цял свят. Според свидетелствата молитвите към българския праведник помагат при здравословни проблеми, но най-вече за депресии и душевни недъзи.
В православната традиция този средновековен български богослов и книжовник е особено свързан със свети Климент, с когото споделят несгоди и страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Неслучайно в едно от житията му светецът е определен като „брат и другар и състрадалец на блажения Климент“.
Сведения за свети Наум черпим най-вече от неговите жития, най-ранното от които е славянско и е от първата четвърт на X век, от предговора към Учително евангелие от епископ Константин Преславски (X век). Към източниците можем да добавим и единствената засега известна творба на св. Наум – Канон за апостол Андрей.
Интересно е, че второто славянско житие на св. Наум, което вероятно възниква през XVI век, дава информация, която другаде не се среща. Там се посочва: „Този преподобен и велик отец Наум отрасна в Мизия.“ С „Мизия“ средновековните гръцки извори са обозначавали българските земи. За този най-ранен период от живота на светеца не се знае почти нищо. Първото славянско житие напълно го прескача и ни пренася във времето, когато светията е вече в България при властта на свети княз Борис I.
Второто славянско житие е много кратко – родителите му са знатни хора, но бъдещият светец се отказва и от титли, и от богатство и се присъединява към учениците на светите братя Кирил и Методий. Предполага се, че свети Наум се присъединява към славянските първоучители, когато те работят над славянската азбука в манастир в планината Олимп. През 863 г. Наум отпътува заедно с тях на просветнага мисия във Великоморавия. През 867 година придружава светите братя и по време на тяхното посещение в Рим, където славянската писменост и богослужение получават на първо време благословията на папа Адриан. Предполага се, по податки от второто славянско житие на светеца, че именно в Рим папа Адриан го ръкополага за презвитер (свещеник), заедно с други ученици на Солунските братя. След смъртта на свети Константин-Кирил Наум се завръща във Великоморавия, където се отдава на проповедническа и просветна дейност под ръководството на св. Методий (въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г.).
След смъртта на свети Методий (6 април 885 година) Наум и останалите му сподвижници са преследвани, унижавани и търпят страдания, причинени им от католическото немско духовенство, което не се примирява с литургията на славянски език. След окончателния крах на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшества и загиването на самата държава, много от славянските духовници са избити, продадени в робство или принудени да бягат.
Знае се, че Наум, Климент и Ангеларий успяват да избягат и се насочват към наскоро покръстената българска земя. Най-забележителното чудо, което тримата Божии угодници извършват с молитва, е възкресяването на сина на един велможа. Това се е случило недалеч от граничната българска по това време крепост Белград. Теофилакт Охридски нарича управителя на Белград с титлата „боритаркан“, а във второто житие на свети Наум се говори за княз на име Радислав. Този местен управител много се зарадвал, защото му става известен стремежът на св. княз Борис да разпространява Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Подобен порив има и великоморавският княз Ростислав. Ростиславовите наследници обаче проявяват гибелна недалновидност, която княз Борис I не позволява да се повтори. В крайна сметка боритарканът изпраща светите Наум, Климент и Ангеларий към столицата Плиска.
В Плиска славянските учители са посрещнати тържествено, осигурено им е всичко необходимо за работа и почивка. Отношението на княз Борис скоро привлича към България много от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях са откупени от робство от византийците и настанени в империята на различни длъжности. Впоследствие, когато княз Борис разпраща славянските учители по различните области на българската държава, свети Наум е определен да остане и да работи в Плиска.
В онези дни свети Климент Охридски създава Охридската книжовна школа и за седем години (886-893 г.) обучава на глаголица 3500 ученици. През 893 г. е извикан в новата столица Преслав от цар Симeон I и е ръкоположен за епископ Велечки – първия епископ, проповядвал на старобългарски. А на неговото място като учител и ръководител на просветното дело в областта Кутмичевица в днешна Македония е поставен св. Наум.
През 905 г., вече на преклонна възраст, св. Наум се оттегля в манастира „Св. Архангел Михаил“ край Охридското езеро. Той е построен от него с финансовата помощ на св. княз Борис и сина му цар Симеон Велики. Именно тук на 23. XII. 910 година достойният служител на Божията българска нива се представя пред Бога. Скоро обителта получава името на българския светец. Той е погребан в дясното крило на манастирската църква.
