Култура Община

Почитаме гениалния поет Радко Радков по повод 80-години от рождението му

„И словото e истинският свят” е темата на литературния форум посветен на гениалния поет Радко Радков. Той ще се проведе на 31 януари в Изложбени зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново и е по повод 80-ата годишнина от рождението на твореца. Честването ще започне в 15.30 часа с откриване на изложба пред Факултета по изобразителни изкуства пред пощата в града. Тя ще включва непоказвани и малко известни снимки на Радко Радков, предоставени от различни институции, негови близки и приятели.

Половин час по-късно в Изложбени зали ще се проведе поетично четене на негови творби и ще бъдат разказани спомени за поета от негови близки и приятели. Лично на срещата се очаква да присъства и дъщерята на поета – Мария Радкова. Ще бъде обявена и събирателната кампания за създаване на негов литературен музей.

Събитието преминава под патронажа на кмета на Велико Търново инж. Даниел Панов, част е от културния календар за 2020 година и е първото от Национален форум „Литературно Търново”, посветен на поети и писатели.

Организатори са читалище „Надежда” и Общината,  с партньорството на ВТУ, МДТ „Константин Кисимов”, къщата-музей „Ем. Станев” и Организационен комитет за създаване на музей Радко Радков.

Радко Василев Радков е единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова награда „Солензара“, връчена му в Сорбоната – за драмите в стихове „Теофано“ (1983) и „Всенародно бдение за Апостола“ (2005).  В творчеството си се изразява като самобитен мистичен поет, международно признат драматург, оригинален ваятел на живото и писмено слово.

Роден е на 31 януари 1940 година в Търново, но отраства в Габрово, откъдето е семейството му. Завършва Духовната семинария край Черепиш и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През годините от 1966 до 1969 година работи като редактор на Отдела за старогръцка и латинска литература в издателство „Народна култура“, работи в Института за балканистика при БАН по специалността „Раннохристиянска и византийска литература“ и като преподавател по класически езици във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 1973-а до 1979-а е завеждащ Дома за литературно творчество към Окръжния комитет за култура във Велико Търново. Работи и като редактор на антологията „Антична поезия“. Заедно с режисьора Александър Попов става основател и организатор на Старинния театър в София.

През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е поставена пиесата му „Похвално слово за словото“ по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа. През 2005 г. получава Международната Евтимиева награда на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Автор на книгите: „Византийски запеви“ (1978; 2001; 2006), „Сонети“ (1978), „Слово за Търновград“ (1991), „Царски сонети на любовта“ (1996), „Сонети на любовта“ (2006). Написал е повече от двадесет исторически драми в стихове – театрални пиеси поставяни в страната и в чужбина, по-важни от които са: „Балдуин Фландърски“ (1969), „Хан Аспарух“ (1970), „Патриарх Евтимий“ (1975), „Сонети за Казънлъшката гробница“ (1978), „Похвално слово за Словото“ (1978), „Теофано“ (1981), „Йоан и Цезарят“ (1990), „Всенародно бдение за Апостола“. Носител е на национални награди от конкурси за българска историческа драма и на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – първа степен.

Поетът умира на 1 септември 2009 г. във В. Търново на 69-годишна възраст.

През 2012 г. във великотърновската „Алея на творците на България“ до Художествена галерия „Борис Денев“ е открит паметен знак на Радко Радков, дело на скулптора Панайот Димитров – Понката.

Кремена Крумова – Попова