Любопитно

Под риск ли е сигурността ни?

Думата „риск” използваме във всички сфери на обществения живот и ежедневието, въпреки това тя няма универсално приета дефиниция. От френски я превеждаме като „възможна опасност, загуба” и по-рядко „шанс“. Когато говорим за Националната сигурност, рискът може да бъде единствено заплаха.

Според Концепцията за Национална сигурност на Република България от 1998 г., сигурност има, когато са защитени основните права на гражданите, държавните граници, цялост и независимост, когато няма опасност от насилствени политически, икономически или военни промени. Други нормативни документи, които изясняват въпроса са са Закон за Държавна агенция „Национална сигурност” (от 2007 г.) и Закон за защита на класифицираната информация (от 2002 г.)

За щастие светът е сравнително спокоен, а сътрудничеството в ЕС и НАТО до голяма степен гарантира мира и сигурността. Въпреки това винаги има риск. В 21 в. той е свързан дестабилизация на отделни страни и региони, с появата на нови, нетрадиционни, дори асиметрични заплахи. Въпреки, че факторите постоянно се променят, в исторически план човечеството почти винаги е оставало „сляпо” за тази динамика и често неподготвено за адекватна реакция.

Когато видим пропаст – внимаваме. Когато се пазим от болест, избягваме онези, които имат симптоми. Това е смисълът да познаваме и основните рискове за сигурността, признати от съвременната академична общност.

Инфекциозните заболявания и епидемии

Днес скоростта им е космическа, а резистентността към лечение добива застрашителни нива. Пандемия от нова болест като HIV (за който все по-често се твърди, че е създаден умишлено в лаборатория), Ебола, свински и птичи грип, нодуларен дерматит, африканска чума и зарази по човека и добитъка може да струват живота на милиони. Заболявания вече се появяват с исторически безпрецедентна скорост, което налага незабавна ефтаназия при животните и стриктно спазване на мерките, предписвани от медиците. „Самопредписването” на антибиотици прави организма резистентен и в средносрочен план, това съвсем реално застрашава здравето на цялото човечество.

Екологичните рискове

не са за подценяване. Климатичните промени могат да причинят сериозни бедствия, с каквито досега страната ни не се е налагало да се справя. Щетите, които природата може да нанесе (тогава, когато човек я предизвика) са непоправими.

Международният тероризъм

е най-обсъжданата тема, особено в медийното пространство, той няма нужда от обширно представяне. Трансгранична организирана престъпност е един от инструментите на терористите. Наркоразпространението, трафикът на хора, прането на пари, контрабандата на ценности, търговията с фалшиви документи, незаконният хазарт, телефонните измами, компютърните престъпления са само част от дейностите, генериращи приходи за терористите. Ето защо нито едно усилие в посока тяхното ограничаване не е напразно.

Корупцията

е позната от хилядолетия, тя често улеснява престъпния свят, нерядко я има и при съвсем законни деяния, практически във всички сфери на живота. Независимо от своето разнообразие, винаги води до разяждащи обществото последици и в крайна сметка от нея страдат всички, без изключение.

Финансовите и икономическите кризи

могат да сринат политическата стабилност на всяка страна, те влияят пряко върху планирането на държавни политики, обезпечени с бюджетен ресурс. Историята доказва, че подобни крахове водят до социални бунтове, ескалация на вътрешно-политическо напрежение, дори до преврати и граждански войни. Икономиката се отразява пряко върху демографските и миграционни процеси в държавата. В наши дни икономическата сигурност е тясно свързана и с енергийната. Надеждните доставки на суровини, високите и нестабилни цени на енергоресурсите, осезаемо влияят на мира и сигурността.

Миграционните процеси 

влияят върху обществото, политиката, културата и икономиката на всяка страна. Най-рискова е нелегалната миграция. – не само, когато бегълци прескачат огради, но дори когато:

 – се сключват смесени бракове с фиктивен характер;
– се купуват земи и имоти, с цел придобиване на българска виза;
– се инвестира в лицензирани кредитни институции и се разкриват фиктивни работни места с цел придобиване статут на постоянно пребиваващ;

Регионалните конфликти

Кашмир, Северна Корея, Украйна, Близкият изток за пореден път ни напомнят, че войната като средство за решаване на международни спорове все още не е останала в миналото, най-малкото в онзи геополитически регион. Един „замразен” конфликт в близост до границите на България е Косово.

 Антибългарските настроения

Провокирането на такива нагласи на територията на други държави не е новост. Но пък този феномен винаги е резултат от обмислена политика за дискредитиране на страната, най-често съчинена и подчинена на чужд интерес. Такива процеси са наблюдавани неведнъж на Балканите, в Азия и дори Европа. Повечето от случаите остават обвити в „мистерия” – покушението срещу папа Йоан Павел ІІ, обтягането на отношенията с Турция при т. нар. „възродителен процес”, казусът с медиците ни в Либия и т.н.т.

Каквито и да са причините за създаването на една такава кампания те са в резултат на преценка, че България, или нейни граждани, ще бъдат компрометирани по някакъв начин. Това винаги създава определени рискове за сигурността ни, но макар да сме потърпевши, води и до един извод. Не сме така незначителни на картата, колкото си мислим.