Денят

Повече пари за България през 2021-2027 година от ЕС

През следващия програмен период 2021-2027 г., се очаква България да получи от ЕС с 8 % или с 2 милиарда евро повече. Това заяви Мариела Цонева, директор Дирекция „Проекти и програми“ в Община Велико Търново по време на информационна среща – дебат на тема „Бъдещето на Кохезионната политика на ЕС“.

Събитието бе организирано от Областен информационен център (ОИЦ) – Велико Търново с цел популяризиране на Многогодишната финансова рамка (МФР) и законодателните предложения на Еврокомисията за новия програмен период 2021-2027 г. и отбелязване на 30-годишнината на Кохезионната политика на Европейския съюз.

Гост-лектор на проявата бе Полина Косева, ръководител екип „Общински ресурсно-координационен център“ (ОРКЦ) при НСОРБ, а за участие бяха поканени представители на местните власти, академичната общност, бизнеса, браншови, неправителствени и обществени организации и институции. Гражданския диалог стартира с видео приветствие от българския еврокомисар Мария Габриел, която в обръщението си подчерта, че политиката на сближаване е един от стълбовете на европейския проект.

От изнесената на информационна среща – дебат информация стана ясно, че с по-широкото въвеждане на т.нар. финансови инструменти се очакват занижени нива на съфинансиране от фондовете и повече национално съфинансиране на проектите, като целта е постигане на по-голяма ангажираност на бенефициентите през следващия програмен период. Добрата новина е, че българския евродепутат Андрей Новаков бе избран за главен преговарящ по основния регламент за ЕСИФ и Кохезионната политика на ЕС след 2020 г., подчерта Мариела Цонева. Тя уточни, че в следващата една година България ще трябва да изготви предложения за средносрочния си бюджет, да програмира приоритетните разходи и инвестиции и обоснове и защити своите политики в различните сфери.

Първоначалният вариант на финансовата рамка за следващия програмен период 2021-2027, представен от Европейската комисия, залага 1,135 трлн. евро, като средствата ще бъдат редуцирани средно с около 5% за кохезия и за селскостопанска политика. В европейският бюджет обаче е предвидено увеличение по редица пера – мобилност, сигурност, ще се дадат 50% повече за наука и иновации, очаква се Програма „Еразъм“ да има удвоен бюджет.

Резултатите, особено от реализирани инфраструктурни проекти в региона, са реални и видими за обществеността, каза още Мариела Цонева и припомни, че през предишния програмен период 2007-2013 г. област Велико Търново бе на първо място по брой сключени договори и привлечени европейски средства в Северен централен район (СЦР), който включва още областите Русе, Габрово, Разград и Силистра. Тази тенденция се запазва и през настоящия програмен период 2014-2020 г., като позитивното е, че бенефициентите от областта имат повече проекти, особено в сферата на бизнеса. Към момента в областта само по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ има 57 одобрени проекта на обща стойност над 75 млн. лв., по ОП „Развитие на човешките ресурси“ се изпълняват 48 договора за близо 12 млн. лв., а други 23 проекта се финансират по ОП „Региони в растеж“ с около 52 млн. лв.

Полина Косева от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) разясни пред участниците какво представлява Многогодишната финансова рамка (МФР) като уточни, че в момента е в ход преговорен процес по подготовка на рамката и дебат по предложения от Европейската комисия нов законодателен пакет свързан с нея.

Като основни характеристики на МФР тя посочи по-опростен, гъвкав и прозрачен бюджет, по-малко административна тежест за бенефициентите и търсене на нови, модерни източници на финансиране за бюджета на ЕС. Приоритетите на финансовата рамка за периода 2021-2027 г. ще са насочени към единния пазар, иновации и цифрова икономика, сближаване и ценности, природни ресурси и околна среда, миграция и управление на границите, сигурност и отбрана, съседните на ЕС региони и европейска публична администрация.

Най-голямата промяна е изготвянето на проект на единен регламент за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) иКохезионния фонд (КФ) и тяхното обединяване и отделянето на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), каза още Полина Косева. Тя подчерта че Еврокомисията се надява дебатите по МФР да приключат преди изборите за Европейски парламент и през май 2019 г. постигнатите от тях резултати да бъдат докладвани.

От своя страна участниците в събитието поставиха въпроси за срока, в който ще бъдат изготвени оперативните програми на България за следващия програмен период и какви възможности ще има за младите хора – като обмен на опит, специалисти и обучаеми. Част от присъстващите предложиха да се увеличат средствата, като повече ресурс се насочи към организациите от неправителствения сектор, като по-възможност от тях не се изисква собствено съфинансиране. Направена бе и препоръка да се увеличат възможностите и се улесни кандидатстването и изпълнението на съвместни проекти между общините и НПО. Изразено бе и желание по възможност европейските средства да бъдат достъпни за бенефициентите още от началото на януари 2021 г. Участниците изразиха общо мнение от полезността на дебата и навременността на неговото провеждане. Заедно бихме могли да правим предложения и изразяваме мнения и идеи – за да намерим правилния път и решения към бъдещето, подчерта в заключение Полина Косева от НСОРБ.

Гражданският диалог във Велико Търново бе част от Националната инициатива на мрежата от 28 областни информационни центъра в страната за популяризиране на Кохезионната политика на Европейския съюз и Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в България. Проявата имаше за цел привличане и участие на гражданите в отворен диалог за приноса и потенциала на политиката за сближаване на Европейския съюз, с оглед възможностите и специфичните нужди от инвестиции в региона.