Любопитно

Пафтите в народната носия са знак и за социалния статус на жената

Един от най-красивите елементи на народния костюм на българката несъмнено са пафтите. Изящни, изкусно изработени от различни метали, украсени с причудливи фигури и плетеници, тези токи за колан са смятани за символ на женствеността. Първоначално обаче пафтите са били атрибут на мъжкия костюм.

Пафтите са знак за социален статус и определят преминаването на девойката в нова социална група – на омъжените жени. Подарявани са от семейството на момчето в момента на сгодяването, но за разлика от накитите за гърди и глава, гривните и пръстените, които също са част от даровете за бъдещата невяста, пафтите са задължителен елемент, който тя носи впоследствие, показвайки, че вече е омъжена. Затова неомъжените момичета нямат право да носят пафти. С едно изключение.

Преди това пафта може да сложи само лазарката. Това е инициация за младото момиче – когато стане на възраст за женене, тя трябва да се облече за първи и единствен път като лазарка, майка ѝ да ѝ даде нейния набор от накити и момичето да се накичи с тях, за да покаже, че е готова да стане съпруга и майка. 
Както и всички накити пафтите имат магическо значение за българката. Неслучайно те са метални, а майсторите са предпочитали да работят със сребро, защото е бяло и като огледало отблъсква лошия поглед и го връща обратно. Разнообразна е и формата им – кръглите и правоъгълните са познати още от Средновековието, а листовидните, със заоблени или извити нагоре краища са привнесени от Изтока. За разлика от националния костюм накитите нямат тясно обособяване по региони.