Култура

Панайот Димитров – Понката е автор на паметници-емблеми за Велико Търново

Панайот  Димитров е един от емблематичните и неповторими личности във Велико Търново, скулптор със забележителен талант и човек с богата душeвност. Автор е на многобройни скулптури, направени от камък, мрамор и други материали, които се намират на централни места в града, а също и в страната. Той е добър човек,  много даровит, скромен, но има също и забележително чувство за хумор и самоирония.

Роден на 29 юли 1934 година в Сливен – градът на хайдутите, магаретата, циганите и прочутия вятър. Детството му е обикновено, сиромашко, свързано с бедност и евакуации. Неговият свако е  брат на Сирак Скитник. Със скромно увлечение към рисуването, но с голям хъс и късмет е приет в Художествената академия през 1952 г. Следването му е  свързано с оскъдица, но въпреки това успява да израсне духовно, повлиян от знанията и уменията на своите бележити преподаватели, с типично „възрожденско” уважение към техния труд.

През 1958 г. завършва Академията в София специалност „Скулптура” при доцент Михаил Кац. Дипломната му работа е в духа на академичните изисквания, с представяне на фигурата като пропорции и детайл. Споровете за социалистическото изкуство и формализма му оказват влияние. Затова не е изненадващо и неговото поведение, като пристъпва някои правила, защитавайки личностното разбиране за идея и форма. 1961-а е повратна година за младия творец. С направената от него „Пиета” участва в първа Национална младежка изложба, което от своя страна повлиява при избора му на материал за скулптура, а именно – черния гранит. Той използва и дървото като материал, но именно камъкът -използването на чука и длетото, прави връзката му със скулптурите още по-силна, наричайки ги „моите камъни”.  До 1965 г. живее и твори в Бургас като художник към Областно пристанищно управление, а после е учител по рисуване в „Учителски институт” – Бургас. Бил е близък приятел с бургаските поети Христо Фотев и Иван Пейчев, а в Академията  му преподават Илия Бешков и Дечко Узунов.

Панайот Димитров печели място за асистент през 1965 г.  във ВТУ, факултет „Изобразителни изкуства”, специалност „Скулптура“ и се премества да живее във Велико Търново. Бил е главен скулптор в Община Велико Търново. Стига до „главен асистент“, а впоследствие преминава на свободна практика. Определя се като „сливенския бургазлия, стареещ край река Янтра”. Автор е на много паметници в страната, малки пластики, а също така на паркова и надгробна скулптура. Отдаден е на камъка, той е и  любимия му материал като казва за него:  „Ох, това ми е болестта! Сърцето ми е в камъка. Това е най-естественият материал, твърд и податлив на добрина и на усет”. Наричан е от художниците „Учителят” и „Маестрото”. Има в преподавателската си практика пет випуска, с около 5-6 човека. Връзката му със студентите/от последния му курс/ го изпълва  с ентусиазъм при подготовката и провеждането на теоретична конференция за Микеланджело. На нея чете и основния доклад, писан приживе от неговия преподавател Михаил Кац.  През 1976 г. прави изложба от студентски творби, нарушавайки статуквото, а именно правилото за  студентската анонимност и анонсирането  публично на бъдещи творци.

Първото ателие на Понката, както го наричат,  има своя специфична атмосфера – инструменти, длета, чукове, каменни късове, на рафтовете -албуми с репродукции, книги и др. Тук често се отбиват негови колеги – Александър Терзиев, Янаки Манасиев, а също и студенти. Срещите му с Васил Стоилов прерастват в едно голямо приятелство. През периода 1977-78 г. заради дископатия Панайот Димитров става трудно подвижен и при него започват да идват приятели, колеги и студенти да го видят. От този момент срещите на ул. „Акация” 15 стават постоянна традиция, известни в гилдията като „Петъците при Понката”. В ателието идват арх. Теофил Теофилов, проф. Йордан Андреев, Янаки Манасиев, Ненко Маров, Благой Иванов, проф. Величко Минеков, Христо Харитонов и др. Срещите били в петък, като в началото ги отбелязват с тебеширени черти върху стара дъска- паникида, а после Понката започва да си води бележки от по-интересните срещи.

Така повече от 40 години ателието се превръща в централно място за срещи, където се събират известни търновски интелектуалци – художници, историци, архитекти,  актьори и др. В ателието се пази  и песнопойка с повече от 220 песни на приятелите, дело на арх. Иван Чолаков, включително има и  химн на „ Петъка”. Историята на тези срещи е описана в книгата „Петъците или повик на духа”,  има и заснет филм. Интересен е фактът, че  от тези срещи  на „Петъчниците” се раждат  много инициативи  и идеи за развитието на града като възстановяването на църквата „Св.40 мъченици”, поставянето на „вечния огън на паметника Майка България” и др. Освен, че е майстор с чука и длетото, Панайот Димитров има  и таланта да пише. Издадени са 3 книги, две от тях писани на ръка от него, съдържащи спомени, разсъждения, публицистика и др.

Автор е на едни от най-известните паметници, превърнали се в емблема за града, а именно – скулптурата пред Съдебната палата, паметникът на Бачо Киро в училището, чийто патрон е, направен от два вида риолит-брациговски и  пещерски, паметника на Павел Бобеков. Олимпийският огън пред стадион „Ивайло” е от три части – постамент, колона и мраморен барабан, на който са изобразени фигури на атлети. Майстор е също и на чешми, направени по някакъв повод – такава има в Ново село, Търновско, свързана е с почитта към съратника на Васил Левски – отец Матей Преображенски – Миткалото /Моно Сеизмонов/. Панайот Димитров – Понката е автор и на още една чешма на Боруна, до Художествената галерия „Борис Денев”, мраморна чешма в началото  на

„ Алеята на творците” и на част от плочите на бележити търновци като арх.Никола Николов, поета  Радко Радков и др. В края на тази алея, по посока към университета е разположена голямата композиция „Златният век”. Тя се състои от три фигури – на граматик, архитект и иконописец. Пред музей „Възраждане и Учредително събрание” е плочата му, посветена на делото на учредителите и първите законотворци. На крепостта Царевец се намира пирамидата на Независимостта. Има негова плоча и пред църквата „Св. Никола”. Трудно е да се изброят чешмите, които  е направил, надгробията, които е издялал, както и многото паметници в Елена/ паметник на Хаджи Йордан Брадата и др./,паметника на Климент Охридски в Павликени, Дряново, Арбанаси, Лясковец и др.

Понката говори за камъка като за живо същество, като му приписва определени качества  и черти. Любим му е карарският мрамор, с който  е работил Микеланджело, а от България харесва тополовградския мрамор. Скулпторът е голям почитател именно на Микеланджело, като знае много добре историята на живота и творчеството му.

Централно място в Художествена галерия „Борис Денев” заемат скулптурите на Панайот Димитров – „Граматик”/1984г./, „Торс”, Дарителница/намираща се преди това на Царевец/, както и фигурата на „Григорий Цамблак”, направена от дърво. Статуята е монументална и строга като композиция, изобразяваща силната личност  на автора на „Похвално слово за Евтимий”. Независимо от успехите си в работата с камъка, скулпторът обръща голямо внимание и на дървото, като му придава художническа чувственост и плам,  постоянно преплита материята и сюжета.

Панайот Димитров организира самостоятелни изложби. Взема участие и  в множество изложби в Италия, Гърция, САЩ и други страни. Негови творби са притежание  на държавни галерии и музеи, частни сбирки  и колекции в Италия, Германия, Русия, Словакия и др. Участва в симпозиуми с камък и дърво /България, Словакия/. Носител е на шест национални  награди по скулптура, златен медал от VI Българско изложение за АРТ иновации, на наградата  „Велико Търново”, почетен гражданин на  старата столица е. Получава орден „Св.св. Кирил и Методий” I степен. Член на Римската академия за модерно изкуство. Сега живее и твори във Велико Търново.

Материала подготви:

Магдалена Йорданова – екскурзовод в ХГ „Борис Денев“