От близо 15 години великотърновският моден дизайнер и общински съветник Атанас Парушев има едно любимо хоби – да прави хубаво червено домашно вино. И вече така го е усъвършенствал, че с удоволствие кани приятели на дегустация или предоставя количества по различни приятни поводи сред приятели.
„Преди време беше модерно да си правим домашна ракия. Преди 15 години купихме грозде, нагласихме го, ферментира и тръгнахме да го даваме на казанджия. Малко преди да дадем сместа го опита моят шофьор и каза – „Шефе, това е страхотно вино, ще го развалим, грехота е“. Но аз казах, пускай, дошли сме да направим ракия. Това ми остана в съзнанието – че аз направих грешка! Година по-късно моят баща се опита да прави домашно вино и аз се включих. Така се заразих с идеята да правя вина“, спомня си Парушев.
Постепенно година сред година той прави експерименти. Консултира се с хора с опит, с професионалисти и на принципа проба- грешка започва да изгражда свой стил. Прави само червено вино. Работи със седем сорта грозде. То узрява и отлежава в дъбови български или френски бъчви мининум една година. Тогава се осъществява бурната ферментация, тихата и трета фаза. При нея яблъчната киселина се обръща и виното придобива богат и плътен, мек мармаладен вкус. „Повечето сортове ферментират самостоятелно и преди бутилирането ги смесваме. Съчетания правим, търсим най-добрия вариант. Колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че правенето на вино е фин процес, елегантен, трябва да имаш усет. Ние се стараем да поддържаме технологията, а виното го прави Господ. Трябва да си благословен да се получи виното“, допълва модният дизайнер. Той работи със старите български сортове – мелник, мавруд, руен, с бг варианти на мерло и кабарне совиноьн, разработени в наши институти, сира и др. Не прави големи количества, по-скоро бутиково домашно производство. Усеща, че с това си хоби се разтоварва, а и така е по-близо до Създателя, пояснява.
„Пия, да, любител съм на тази напитка. Постоянно обаче търся нещо ново, допълнително в нюанса, във вкуса, послевкуса. Интересна напитка е виното. Много аромати, приятни, с идеята да намериш наслада в него. Количествата трябва да са умерени, затова, ако са в повече, сетивата се претъпяват. Няма естетика в глътката. На виното подхожда хубав хляб, сирена, сирена и хубави плодове, интересни хапки. Мезето трябва да има привкус, но да не е интензивен, за да не засенчи вкуса на виното. Цяла наука си е направата на вино. Чета постоянно. Много ми е приятно да чета и да се обогатявам. Хубаво ми е да каня приятели и да опитваме, но аз съм най-критичен от всички“, усмихва се още Атанас Парушев.
Кремена Крумова – Попова
