„Светът около нас е пълен с възможности. Някои ги хващаме, за съжаление – някои изпускаме”.
Това мнение споделя успешният търновски предприемач Милен Георгиев – съосновател и управител на една от големите компании в страната, специализирана в производството на опаковки. Дългият път към върха започва от ПМГ „Васил Друмев” в старата столица, там среща приятелите и съдружниците, с които работи през годините. След редица спечелени състезания по математика и информатика, точните науки го отвеждат в ТУ София, където записва висше образование. По стечение на обстоятелствата – този важен момент съвпада с политическите промени у нас, а масовите студентски стачки в зората на 90-те възпрепятстват учебните часове в университета. Така първокурсникът се оказва с много свободно време и твърде малко пари, за да се прибира в родното Търново. Неволята го отвежда на софийския битак.
Там попада на добре познатите ни „цветни” образи, които с играта „Тука има тука нема” обирали парите на минувачите с евтини трикове. Мошениците обаче, нямало как да знаят, че младият и зелен първокурсник от дете обича да прави фокуси и без да се усетят попадат в собствения си капан. 1000 лв., е първият „капитал”, който математикът отмъкнал от биташките измамници – над сто пъти по-голям от студентската му стипендия, която не надхвърляла 90 лв. Георгиев признава, че неведнъж е стоял на косъм от истинска беля, тъй като разярените обирджии не били готови да се дадат без бой. С умиление се връща в спомените си към онова време – в пъти по-интригуващо от много филми, които е гледал.
Всеки четвъртък, младежите пътували до Турция и обратно след лекциите, спали-недоспали, оттам купували дрехи, за да ги продават по битаците у нас. Първата им служителка на сергия също била колежка от техническия университет. Един ден случайността ги среща със софийски търговци, от тях те купуват найлонови торбички, които пласират на кооперативните пазари в Търново и в столицата. Този бранш се оказал без конкуренция – имало вносители, но нямало кой да доставя консумативи по пазарите. Проблемни доставчици и редица усложнения ги принудили да се прицелят по-високо, така закупили първата си печатна машина. В бащиния гараж на Георгиев-старши започнало първото производство. Съученици от гимназията били първите работници, бизнесът се разраснал, наели по-голям гараж, сменили множество помещения. Само година след студентските стачки – през 1991 регистрират първата фирма, която и до днес е известна и голяма търновска компания. Три години по-късно Милен Георгиев я напуска и заедно с четирима съученици регистрират компанията, в която и до днес продължават да са съдружници.
Статистиката е красноречива – 1995 първи цех в бившия месокомбинат „Родопа”. Четири години по-късно – първо изложение на панаира в Пловдив. Следват първи завод, първата флексопечатаща машина в България, първо международно изложение в Париж – 2004 г, същата година откриват офис в столицата. През това време екипът на компанията участва в различни състезания, печелят второ място в централна Европа за качествен флексопечат. 2007 година донася втория завод – с първата собствена подстанция от социализма насам и първата десетцветна флексопечатаща машина у страната, от там насетне с разширеното производство компанията успява да покрие добър маркет в цяла Европа. Необходимите за търговията в развитите пазари сертификати идват един след друг. Преди три години, почти на шега решават да започнат производство на нетъкан текстил – още една от нишите, останали без конкуренция у нас, че и в съседните страни. Разработват софтуер и редица собствени технологии, през 2016 година отварят и трети завод. В над 30 западноевропейски изложения, в почти всички големи експо-центрове се е включила компанията, благодарение на тези контакти успяват да пласират близо 75% от продукцията си на външен пазар. В над 3000 западноевропейски града са разтоварвали стока само през изминалата година.
Как и защо всичко това се случи точно в Търново – чуйте в прикачения звуков файл.
Фокусът върху даден продукт е от огромно значение – по-добре едно нещо, но качествено, категоричен е Георгиев. Лоялността към служителите и партньорите също е задължително условие, за да бъде бизнесът успешен, допълва търновският предприемач. „Бизнесът се промени. Спомням си как беше през 90-те, в началото на 2000-та – дори малкият и среден бизнес вече е много динамичен, работи с големи бази продукти, клиенти, документи…Няма как без софтуер и IT той да бъде успешен. Цифровите технологии трябва да се използват интензивно във всеки един бизнес – не е времето, когато можеше да отвориш една тетрадка и да пишеш всичко на нея. Това е вече невъзможно дори и за малка фирма. Затова трябва да се проучват и използват технологии”, съветва Георгиев.
Снимка: FB
