Денят

Отбелязваме Световния ден за борба с Алцхаймер

Материалът е предоставен от Фондация „Състрадание Алцхаймер България”. 

Най-мащабното световно изследване за деменция разкрива, че според две трети от хората деменцията е нормална част от стареенето, а не медицинско състояние

95 на сто от участниците смятат, че биха могли да развият деменция през живота си – разкрива проучване от 70 000 души в 155 страни

2 от 3 души все още смятат, че деменцията е нормална част от стареенето

62 на сто от практикуващите в здравеопазването все още смятат, че това е нормална част от стареенето

Около 50 на сто от хората, живеещи с деменция, се чувстват пренебрегнати от медицинските специалисти (лекари и медицински сестри)

На всеки 3 секунди някой в света развива деменция.

Резултатите от най-голямото проучване в света за отношението към деменцията разкрива поразителна липса на глобални познания около деменцията, като две трети от хората все още смятат, че болестта е нормална част от стареенето, а не невродегенеративното разстройство.

Международната Алцхаймер организация (ADI) – международната организация обединавяща над 100 Алцхаймер асоциации и Алцхаймер федерации на по целия свят, преди Световния ден на Алцхаймер утре (21 септември) публикува Световния доклад за борба с болестта на Алцхаймер 2019 – Отношение към деменцията. Докладът разкрива резултатите от най-голямото проучване, предприемано някога, за отношението към деменцията с отговори на почти 70 000 души от 155 страни и региони. Анализът на проучването е извършен от Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE).

Докладът разкрива, че стигмата около деменцията пречи на хората да търсят информация, съвети, подкрепа и медицинска помощ, които биха могли драстично да подобрят продължителността и качеството им на живот. Поради тези недостатъци нарастват смъртните случаи в световен мащаб. Прогнозира се, че броят на хората, живеещи с деменция ще се утрои – от над 50 милиона в момента до 152 милиона през 2050 г.

„Стигмата е единствената най-голяма бариера, която ограничава хората по света от драстично подобряване на начина им на живот с деменция“, казва главният изпълнителен директор на ADI – Паола Барбарино. „Следователно последиците от стигмата е изключително важно да бъдат разбирани. На индивидуално ниво, стигмата може да подкопае жизнените цели и да намали участието в смислени жизнени дейности, както и да намали нивото на благополучие и качество на живот. На обществено ниво структурната стигма и дискриминацията могат да повлияят на нивата на финансиране, отпуснати за грижи и подкрепа. “

Докладът разкрива изумителното отношение към деменцията. Респондентите в проучването включват хора, живеещи с деменция, лица, полагащи грижи, здравни специалисти и хора от широката общественост. Основна причина за безпокойство от доклада е броят на хората по целия свят, които смятат, че деменцията е естествена част от процеса на стареене.

Четиридесет и осем процента от анкетираните смятат, че човек с деменция никога няма да се подобри, дори и с медицинска помощ, докато всеки четвърти човек смята, че няма какво да направим, за да предотвратим деменцията. Това са основни бариери пред хората, които имат достъп до помощ, съвети и подкрепа.

Докладът разкрива, че стигмата около деменцията е подобна на стигмата, често свързана с психичното здраве, фокусирана е върху възрастта и е подчертана от липсата на налично медицинско лечение. В действителност съществуват много форми на подкрепа по света. Разговорите и планирането могат да помогнат на хората с деменцията да живеят добре възможно най-дълго.

„В момента има много малко информация за това как се проявява стигмата по отношение на хората с деменция и как това може да варира в целия свят“, продължава Барбарино. „Това подробно проучване и доклад ни дават основна информация за стигмата, свързана с деменцията на глобално, регионално и национално ниво. Надяваме се, че тези констатации могат да стартират положителна реформа и да се променят в глобален план.”

Докладът установява, че около 50 на сто от хората, живеещи с деменция, които са отговорили, се чувстват игнорирани от медицинските специалисти (лекари и медицински сестри), докато 33 на сто от хората смятат, че ако имат деменция, те няма да бъдат чути от здравните специалисти или лекари.

Интересно е, че 95 на сто от участниците смятат, че биха могли да развият деменция през своя живот, а над две трети от хората (69,3 на сто) биха си направили тест за генетично профилиране, за да научат дали са изложени на риск от деменция (въпреки че в момента няма лечение, променящо хода на заболяването). Въпреки това, две трети от хората все още смятат, че деменцията е естествена част от стареенето. Страхът от развиване на деменция е висок в световен мащаб, но истинското разбиране за болестта е ниско. Това е тревожно, тъй като болестта на Алцхаймер и други деменции са петата водеща причина за смърт в световен мащаб.

ADI стартира своята глобална кампания „Нека говорим за деменцията“ на 1 септември 2019 г., за да отбележи началото на месеца за информираност. Кампанията се основава на разбирането, че говоренето за деменция помага за справяне със стигмата, насърчава хората да научат повече, да търсят помощ, съвет и подкрепа.

Пипа Кели – блогер и журналист, който пише за деменция казва, че е жизненоважно като общество да имаме повече разговори за деменцията, за да създадем по-добро разбиране. „Стигмата произтича от страха. Страхът поражда мълчание, което от своя страна поддържа невежеството и неразбирането”, казва Кели.

На всеки 3 секунди някой в света развива деменция, но повечето хора с деменция не получават диагноза или подкрепа. Годишните разходи за деменцията са над 1 трилион щатски долара – това е цифрата, която ще се удвои до 2030 г. Смъртните случаи в резултат на деменции са повече от удвоени от 2000 г. до 2016 г., което прави болестта прави петата водеща причина за смъртност в световен мащаб през 2016 г., в сравнение с 14 място през 2000 г.

Кампанията „Нека говорим за деменцията“ има за цел да стимулира разговор за деменцията, за предупредителните знаци, за намаляване на риска, с насоки с кого да говорим и къде да се потърси съвет. „Липсата на знания за деменцията води до неточни предположения за нейното въздействие върху човека и семейството му, както и до негативни стереотипи за това как ще се държи човек с деменция”, казва Барбарино. „Доказателствата сочат, че когато хората, живеещи с деменция, и техните семейства са добре подготвени и подкрепени, първоначалните чувства на шок, гняв и скръб се балансират от чувството за успокоение и овластяване, така че фокусът на кампанията е върху увеличаване на разговорите около деменцията в световен мащаб.“

Пълният Световн доклад за борбата с болестта на Алцхаймер за 2019 г. – „Отношение към деменция”, е на разположение при поискване.

Снимка: Pixabay