Любопитно

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕРОРИЗЪМА

Дълбоки промени във всички области на световното развитие белязаха последните десетилетия на 20-ти век и съвсем естествено се пренесоха към новия. През този период светът неведнъж бе буквално разтърсен от серия актове на въоръжено насилие. Организирано. Жертвите са десетки хиляди, материалните щети – милиарди евро.

Тероризмът е многолико явление, въпреки това нито международното, нито наказателното право на отделните страни до момента са формулирали точно и единно понятие за тероризъм.

Думата „терор” е разписана още в Енциклопедичния речник на чуждите думи в българския език през 1946 г.:

насилие чак до физическо унищожение на противника”.

Но за първи път понятието тероризъм и всичките му производни са употребени още по времето на  Френската революция, когато е бил провъзгласен Терор на конвента от 1793 до 1794 г., чрез който правителството задържало и убивало всички свои противници.

Конвенцията относно предотвратяване и преследване на тероризма, подписана в Женева на 16 ноември 1937 г./.се явява изходна точка за неговото дефиниране.

Какво е тероризма?

– Британска дефиниция: Тероризмът е упражняване на насилие за постигане на политически цели чрез използване на различни негови форми за поставяне на цялото общество или част от него в състояние на страх”.

Американска дефиниция: „Тероризмът е заплаха от насилие или упражняване на насилие за постигане на политически цели от отделни индивиди или групировки, действащи в подкрепа на или против установения законов ред, когато с действията си те целят да всяват паника, възпрепятстват или сплашват определени групи, а не непосредствените жертви”.

– Турска дефиниция: „Тероризмът е всяко едно действие, осъществено чрез методите на изнудване, прилагане на сила, насилие, сплашване, разколебаване или заплаха, от отделна личност или група, принадлежаща на дадена организация с цел промяна на характера на Републиката определена от конституцията и установения политически, правен, социален, светски и икономически ред, което нарушава целостта на държавата по отношение на нейната територия и нация, заплашва съществуването на турската държава и република, отслабва, разрушава или окупира държавната власт, премахва основните права и свободи и накърнява външната и вътрешната сигурност, обществения ред или общото здраве на страната”. 

Тероризмът драстично се различава от останалите престъпни прояви. Експерти в областта на тероризма го характеризират като „насилие с политически цели”, „насилие … за осъществяване на политически, религиозни и етнически стремежи”.

Едно ясно и кратко определение на тероризма се използва в Колежа по разузнаване във Вашингтон. „Тероризмът е политически мотивирана криминална престъпност, в национални и международни условия, провеждана от организирани групи и с организирани средства”[1]

Тероризмът засяга не само конкретната жертва, но и неопределен брой лица, които не са преки участници в конфликт.

В раздел 22 от Наказателния кодекс на САЩ, чл. 2656, се дава следното определение за тероризъм: „предумишлено, политически мотивирано насилие, извършено срещу цивилни обекти от страна на субнационални групировки или отделни екстремисти, с цел да се оказва въздействие върху общественото мнение”.

Наказателният кодекс на Франция приема като терористични актове престъпления, които могат сериозно да променят обществения ред посредством насилие или заплаха с насилие.

Португалският Наказателен кодекс разглежда тероризма като престъпление по отношение на националните интереси, промяна или нарушаване стабилността на работата на националните институции, принуждаване на властите да предприемат или не определени действия и пр.

Испанският Наказателен кодекс, подобно на френския и португалския, разглежда тероризма като нарушаване устоите на конституционния ред и сериозно застрашаване на обществения мир в страната. Подобно е тълкуването на тероризма и в италианския Наказателен кодекс.

Най-значимо в това отношение е антитерористичното законодателство на Великобритания, което намира израз в Закон за тероризма 2000. Там той е дефиниран в смисъл на заплаха, употребена, за да се повлияе на правителството или да се застраши обществеността или част от нея в преследване на политическа, религиозна или друга идеологическа цел, като действията включват използване на насилие срещу лица, сериозно увреждане на собственост или създаване на рискове за здравето или сигурността на обществеността или част от нея.

Дефиницията за тероризъм, която Европейският съюз използва, е зададена в чл. 1 на Рамковото решение за борба с тероризма (2002 г.). Тя постановява, че терористичните престъпления са вид престъпни деяния, които са описани в списък на тежки престъпления срещу хора и собственост и които: „предвид тяхното естество или контекст биха могли сериозно да навредят на дадена държава или дадена международна организация, когато се извършват с цел: сериозно да сплашат дадено население; или по нереден начин да заставят дадено правителство или международна организация да изпълни или да се въздържи от изпълняването на дадено действие; или сериозно да дестабилизират или да унищожат фундаменталните политически, конституционни, икономически или социални структури в дадена държава или в дадена международна организация.“

Създадената по идея на генералния секретар на ООН Кофи Анан през 2004 г. група на високо равнище по заплахите, предизвикателствата и промяната, получи задача, свързана с известно реформиране на ООН, за да стане световната организация по-ефикасна в борбата с глобалните проблеми, укрепването на международната сигурност, усъвършенстването на механизмите за вземане на колективни решения, като например механизмите за вземане на решения за хуманитарна военна намеса, както и за противодействие на международния тероризъм. В доклад „Един по-сигурен свят – нашата споделена отговорност”, групата направи определението, че: тероризъм е всяко насилствено действие срещу невинни хора – цивилни и некомбатанти, можещо да предизвика смъртта им или да им причини тежки телесни повреди, когато целта му е да постигне политически цели, с какъвто и да е мотиви и в какъвто и да е контекст – като породи страх или накара правителството или международната организация да извършат определено действие или се въздържат от него. Никакъв терористичен акт не може да се оправдава и обяснява, с каквито и да са идеи и съображения от политически, философски и идеологически, расов, етнически и религиозен или от друг характер.

Опит за определяне на понятието тероризъм е направен и от наша страна, като в Доктрината за операции в отговор на кризи извън член 5 (НП-3.4) от 05.08.2013 г., тероризмът се дефинира като: „незаконно използване или заплаха за използване на сила или насилие срещу личността или собствеността, като опит да се принудят или сплашат правителства или общества за постигане на политически, религиозни или идеологически цели”.

Към момента тероризмът се определя като вид обществен конфликт, явление в обществения живот. Съвременният тероризъм се разглежда като транснационално явление. Целта на терористите е политическа, религиозна, етническа, сепаратистка, идеологическа и производни на изброените. Чрез дейността си те се стремят да ерозират установените устои в страните, където извършват насилствена престъпна дейност.

Политическата мотивация разграничава тероризма от криминалната престъпност и организираната престъпност, чиито цели са преди всичко икономически.

Тероризмът се различава съществено от войната.

Първо – количеството на силите, участващи в една война и един терористичен акт, е несъизмеримо. Терористичните акции се осъществяват по принципа „удряй и бягай” и нямат за цел овладяване или защита на територия, или обект за продължително време, която е основната за всяка война цел.

Тероризмът се отличава от гражданската война,

макар и често при граждански войни се използват терористични методи.

Тероризмът се отличава от партизанската борба,

въпреки опитите на някои идеолози на тероризма да обявят тероризма за градска партизанска война. Партизанската борба е една от формите на война между държавите, най-вече срещу окупационни войски. Тя е водена от въоръжени формирования на гражданското население, срещу въоръжените и полицейските сили на противниковата държава.

Тероризмът се отличава от държавния терор. 

Държавният терор е открито насилие от страна на държавата и управляващата класа, опираща се на мощта на държавните институции. Той се провежда на основата на пренебрегване на законността и подмяната на правовите норми с извънредни установени норми.

[1] Пизано, В., Тероризмът, организираната престъпност и борбата с тях, Военен журнал, бр.4, 1944.