Култура

„Омагьосаният кръг“ представя Иван Иванов в Клуб 7

„Той е роден на 19 януари 1964 г. в Ловеч. Завършва механо-техникум, а след това –артилерийското училище в Шумен. Порядките в армията, ограниченията, които му налага средата, свободомислието, са сред причините след десетгодишна офицерска служба да напусне. Повече от десет години животът му е свързан с електронните медии – от самото им зараждане през всички проблеми и радости на прохождащия частен радиобизнес, свързан с изграждането на първата извънстолична радиоверига”. С тези думи автора представят организаторите от търновския Клуб 7 и Градския ученически парламент в старата столица. Срещата с автора на 21 февруари от 19:00 ч. е с вход свободен за всички приятели на литературата и културното пространство, което през последната година клубът успя да създаде и утвърди.

Като писател Иванов дебютира около своята 50-та годишнина, „Омагьосаният кръг“ е четвъртата му книга след няколко пиеси, разкази и романи.

„Също като ослепително красива самодива, която те хипнотизира и в същия момент те удушава в прегръдката си, животът понякога така те завърта с бясна скорост около центъра на своя кръг, че си не просто хипнотизиран, а омагьосан. И излизане като че ли няма. До момента, в който откриеш, че си способен на нещо много малко – да надраснеш вродения инстинкт да отмъстиш. Не, това не е прошка. Това е извисяване. И ти го можеш – животът сам ще ти подскаже кога да го направиш.”, така пък презентира четивото издателството „Изток – Запад”.

В предговора на книгата Чавдар Романов припомня:

„Великият Фьодор Иванович Шаляпин обичал да казва: „На сцената трябва да се играе така, че да ти изскача кученце“, а когато актьорите го питали какво означава това, разказвал следната история. Един от актьорите в театъра на малък провинциален град винаги идвал на работа с кученце. То се свивало на кълбо и спяло по време на репетициите, но веднага след финалните реплики скачало и подканяло стопанина си да се прибират. Актьорите много се удивлявали как кученцето разбира кога е краят на репетициите. Та нали си говорят и преди, и по време на, и след репетициите… Но веднъж в този театър дошъл знаменит артист от столицата. Той тъкмо започнал своя първи монолог в репетицията и кученцето изскочило на сцената, радостно подканяйки своя стопанин да си тръгват. Защо се объркало кученцето? Кучетата, обяснявал Шаляпин, са по природа внимателни и наблюдателни. Техният нюх отдалече усеща и най-малкия фалш, преиграване и театралност. Тях не можеш да подведеш с преиграване, позьорство или грим. Докато актьорите жонглирали с високопарни фрази, проявявали изкуственост, неискреност и неестественост, кученцето мирно си спяло. Когато репетицията приключвала, хората преставали с театралниченето и започвали да си говорят по-просто, естествено и искрено. Кученцето свързвало тази метаморфоза с времето за прибиране вкъщи. Когато пристигнал истинският майстор и показал пълната сила на артистическия си талант, кученцето усетило в неговия глас правдивост, естественост и искреност. Затова се объркало… Позволих си, драги читателю, да припомня тази история, защото сам ще се убедиш, че кученцето изскача на сцената. И то не след епилога на книгата. Докато четях ръкописа на „Омагьосаният кръг“, не ме напускаше странното усещане, че някой друг е предал на белия лист моите собствени мисли, страхове и тежнения, и че не аз, а авторът чете книгата. Да се пише толкова искрено вероятно е страшно, но при всички случаи – красиво и тъжно. Авторът майсторски ни сблъсква с вечните въпроси за силата и мярката, за притежанието и щастието, за егоизма и семейството, за децата, които ни напускат, за годините, които ни застигат, за (равно)сметката. И за Онзи, който е над всички нас.”