Областният управител Людмила Илиева подема кампания водата от язовир „Александър Стамболийски“ да се ползва за питейни нужди на териториите на две области – Велико Търново и Габрово. В момента 60% от питейната вода във Великотърновски регион се набавя от язовир „Йовковци“, а вторият голям язовир в областта – „Ал. Стамболийски“ е под управлението на Националната електрическа компания и водата – т.е. скъпоценния му ресурс, се ползва само за добиване на електрическа енергия.
Това съобщи областният управител Людмила Илиева по време на форум за подобряване качеството на водата в река Дунав и нейните притоци. Срещата се проведе в община Горна Оряховица и в нея участваха чл. кор. Екатерина Бъчварова – директор на Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН, проф. Емил Бурназки и доц. Галя Бърдарска, заместник областният управител Огнян Стоянов, общински съветници и кметове на населени места от община Горна Оряховица, представители на институции и организации, свързани с опазване качеството на водите.
Пред тях Людмила Илиева коментира още, че причина за кампанията язовир „Ал. Стамболийски“ да предоставя чиста питейна вода е все по-задълбочаващия се недостиг на такава в населените места и общините, които пряко граничат с този язовир – община Павликени, община Сухиндол и община Севлиево на територията на област Габрово.
„Разумното управление на наличния воден ресурс е не по-малкото отговорно и значимо от изграждането тепърва на такива ресурси. Аз подемам една своеобразна кампания, за да може да се стигне до крайния резултат – ресурсът да се ползва разумно и за по-широк обществен интерес.
„Това предложение идва точно навреме. В момента се правят прединвестиционни проучвания за подобряване ВиК инфраструктурата на обособена територия ВиК Габрово. Там най-горещата точка е Севлиево, където има много проблеми не само с водоснабдяването, но и с качеството на водата“, посочи доц. Галя Бърдарска от БАН.
Срещата в Горна Оряховица се провежда в рамките на проект „Намаляване на риска от наводнения чрез възстановяване на заливни равнини по река Дунав и притоците й“, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество „Дунав 2014 – 2020“. Организира се от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН със съдействието на Областна администрация и Община Горна Оряховица. На форума се представя изготвения методически подход за прилагане на екосистемни услуги в басейна на р. Янтра, с цел одобряване качеството на водата.
„Концепцията за екосистемните услуги подчертава многобройните ползи на екосистемите за хората и може да улесни сътрудничеството между учени, практици и лица, отговорни за вземането на решения, както и други заинтересовани страни. Всяка екпосистема предоставя множество услуги. Материални – това са продуктите, получавани от екосистемите – храна, влакна, гориво, генетични ресурси, медицина, прясна вода. Регулиращи услуги като качеството на въздуха, климата и водата и културните услуги, които са нематериалните ползи, които хората извличат от екосистемите под формата на културно, интелектуално и духовно вдъхновение“, подчерта в приветствието си областният управител Людмила Илиева.
Участниците бяха приветствани и от кмета на общината ин. Добромир Добрев.
Проектът „Намаляване на риска от наводнения чрез възстановяване на заливни равнини по река Дунав и притоците й обединява познанията на експерти от 10 държави от Дунавския речен басейн – Австрия, България, Германия, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватска и Чехия. Партньор от българска страна е Басейнова дирекция „Дунавски район“.
Основната му цел е подобряване на трансграничната координация при управление на водите чрез идентифициране на екологосъобразни мерки за опазване и възстановяване на заливни равнини по р. Дунав и нейните притоци, което да допринесе както за намаляване на риска от наводнения, така и за повишаване на ползите от биоразнообразие. Опазването на заливните територии намалява риска от наводнения. Те служат като естествени резервоари, задоволяващи нуждите на екосистемите в сухи периоди. Заливните територии способстват за подхранване на подземните води, имат пречистваща способност, както и позитивен ефект върху състоянието на повърхностните води. Повишават биоразнообразието и помагат за адаптиране към климатичните промени.
