Икономика Политика

Новаков: Който иска развода, поема разходите

Това коментира по отношение на Брекзит и следващия евро-бюджет евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.  Основния фокус в работата му е бюджетът, разпределянето му в еврофондове през комисията по регионално развитие, както и контролът, в комисията по бюджетен контрол. В общи линии – това е целият цикъл от управлението на средствата, през тяхното разходване, до тяхното контролиране.

„Малко са държавите в ЕС, които получават повече от европейски бюджет в съотношение с вътрешния си брутен продукт, единствено Унгария и отскоро Полша е в този списък. България получава над 4 пъти повече от това, което внася, като за следващата година междинните плащания към страната в левове ще бъдат около 4 200 000 000 лв. В същото време вноската ни ще бъде 1 100 000 000 лв. Въпрос на рационален интерес това да продължи да бъде така”, заяви пред представители на български регионални медии Новаков. „И без да се стремя да създавам сензации или да звуча мрачно, истината е, че кохезионната политика ми се струва все повече обградена”. Според него, каквито да са новите инициативи или проблеми  – първият заподозрян винаги е кохезионната политика. „Ако ще се взимат от някъде пари – първи са кохезионните фондове. Само за последните няколко месеца бяха направени редица промени в регламента за структурните фондове няколко пъти. „Страхувам се какво ще ни донесе следващата година. Ето защо по време на Българското председателство идва най-тежката част, именно – Брекзит, преговорите по Многогодишната финансова рамка, проектът следва да бъде предложен на 18 май, едва 10 дни по-късно ще имаме предложение за това как ще изглежда кохезионната политика, тогава ще бъде изготвен проект на регламент”, коментира най-младият евродепутат.

За всички е ясно, че докато в някои от залите на ЕП се събират хора, които обсъждат как да бъде продължена политиката на сближаване с повече пари за земеделие, транспорт, селски региони, градско развитие и прочее, то в други зали, други евродепутати питат – „Колко още ще им даваме ?”. Не всички са приятелски настроени към тази политика. През последните три години Новаков участва в преговорите по бюджетите – неговото наблюдение е, че всяка година се отклонява малка част от средствата за кохезионна политика – макар да служат на същите цели, се управляват директно от Брюксел и не преминават през оперативните програми в страните-членки.

Факт е, че Брекзит не помага. Липсата за следващата бюджетна рамка в цифри е 100 000 000 000 евро. Предложението на българския евродепутат е те да бъдат компенсирани от вноската, която Великобритания трябва да плати към ЕС за ангажиментите, които е поемала. Очакваната вноска към момента е около 60 000 000 000 евро и това е огромен прогрес, тъй като в началото британците не искаха да плащат и цент. Целта е тази сума да скочи с още 20 млрд., така спокойно би покрила бездната до края на програмния период, за да не се наложи орязване на средства. Новаков се определи като оптимист, не просто защото е българин и българската делегация се обединена около позицията, която за нас е национален интерес, но и защото е много елементарно кохезионната политика да бъде разглеждана „като банкомат или подаяние, към една или друга държава. Тогава, когато в България се изграждат високоскоростни ЖП линии с европейски средства, по тях не се движат само български влакове. Често са немски. Тогава, когато се инвестира за градско развитие и екология, често автобусите са закупени от някъде другаде –  Франция, Полша или Чехия. Когато се ремонтират болници, често оборудването е от Холандия, Белгия и т.н.т. Това ще рече, че повече от половината средства, които се инвестират в България през кохезионните фондове се връщат обратно в държавите, откъдето са дошли. Когато с европейски страни се изгради примерно Дунав мост 2, от там не минават само български и румънски тирове и стоки – минават френски, немски, полски, чешки, белгийски – това е от интерес за целия съюз”, категоричен бе Новаков. Неговото схващане финансирането по управляваната от Брюксел транспортна програма „Свързана Европа” трябва да бъде 100-процентово, особено за обезлюдените и слаборазвитите региони, които не могат да си позволят да платят дори 20% съфинансиране. Получава се така, че един прекрасно изграден международен коридор у нас просто свършва и се превръща в двулентов път от селски тип, по този начин се обезсмисля цялата инвестиция, направена на запад. „Ето защо считам, че трябва да променим подхода си, особено в държави като България, където считам, че имаме нужда да наваксаме това развитие”, допълни евродепутатът. Възможност той вижда именно в британската вноска.

Само преди няколко месеца ЕП прие доклада на Новаков, във връзка с бъдещето на европейското финансиране. „Там където черно на бяло е разписано – за регионите, където има необходимост, безвъзмездното финансиране е незаменим източник на инвестиции. Въпреки това, тежестта на заемите и гаранциите се увеличава в съотношение с безвъзмездното финансиране и най-вероятно този процес ще продължи. Това не е непременно нещо лошо. Нашите кметове, институциите, бизнеса, научните звена трябва да се научат да работят и с такъв тип финансови инструменти, трябва да се приспособим и към новите източници на финансиране”, призова Новаков.

С подобни финансови инструменти, в Обединеното кралство и в този момент се изпълняват европроекти. „В Лондон сега се строи болница с 600 легла и то с европейски пари. Ето защо британците няма как да кажат – от първи януари вече не се интересуваме от ЕС, благодарим ви за инвестициите. Ето защо трябва да се потърси такава сметка”, категоричен е евродепутатът. Ние пък трябва да се приспособим към това, че понякога едни и същи пари ще бъдат „рециклирани” – един път се използват за нещо, проектът е успешен, изплаща се и след това същите пари се инвестират другаде. Грантовото финансиране ще продължи да го има, особено в България, увери Новаков, който ще предложи преразглеждането на шесте области в страната.

В момента България е разделена на 6 региона, според Новаков те трябва да са 28, заради различните потребности, специфики на общините, които в момента са събрани в няколко изкуствени региона. Така например – при сегашното положение, заради бързото развитие на София ще се окаже, че Перник, Благоевград и Кюстендил няма да имат достъп до евро финансиране.

По джоба си британските граждани ще Брекзит по-силно от нас, със сигурност. Дори да се наложи някакво увеличение на вноските за членство в ЕС, за да се покрият загубите, в сравнение с парите, което ще платят по-големите държави – за България цената ще бъде „пренебрежимо малка, особено на фона на това, което получаваме”. Целта е да не се стига дотам, затова се търсят други по-добри източници на финансиране. Самият Новаков е резервиран към облагането с по-високи данъци на големите корпорации и фирми. „Историята показва, че в момента в който увеличиш данъците на онези, които привидно могат да си позволят да плащат повече – до три месеца те са се преместили някъде, където данъците са по-ниски и накрая, като теглиш чертата се оказва, че от по-високите данъци си получил по-малко пари. Макар и да се харесва много повече идеята да ги обложим и да си закърпим бюджета с техните пари, считам, че това няма да е успешно. Така както във всяко бракоразводно дело, този който е предизвикал развода трябва да поеме разходите. Не се налага да товарим европейските граждани с чужда вина. Имаме източник на такова финансиране, така че до 2027 година да сме ги обезпечили. Единствената причина по която ще приема да спрем финансиране на България или да го намалим е ако изпълним функцията на това финансиране – а именно да станем еднакво богати с всички останали европейски държави”, сподели още Андрей Новаков.

 

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone