Николай Терзийски ще представи третия си роман „Звезди под клепачите“ във Велико Търново. Историите тук са не само любовни, но и оживяващи една в друга. Не само се сплитат, но и взаимно се формират, разгръщат, дописват. Едновременно се случват в различни времена и сякаш са път към всяко време, към всеки свят.
Срещата с автора е днес, 13 септември от 19.00 ч. при сцена „Арт лято“ до Художествена галярия „Борис Денев“. Входът е свободен. Събитието е част от проявите на проекта „Близък прочит“ и включено в програма „Култура“ на Община Велико Търново, и в Националния литературен форум „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат.
„Звезди под клепачите“ е внимателно и прецизно изграден роман, с онази характерна „сферична“ постройка, която отличава предишните книги на автора. Повествованието съставя плътни паралелни структури, които в хода на действието се разгръщат като цялостни светове. Това е разказ, който захапва опашката си и се самосъздава пред очите на читателя.
Отделните светове в романа на Николай Терзийски имат свой собствен облик – свой предметен свят, своя логика на развитие, своя атмосфера. Нещо повече: всеки от тях съдържа в себе си ярко изразени образи.
Това, с което „Звезди под клепачите“ изпъква, е един особен емоционален заряд, който идва от усещането за преживяното и лично преосмисленото. Tози роман е един от най-добрите текстове в българската литература в последно време.“
Борис Минков
„Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в единствения възможен влак към истината, който сме изтървали. В тази книга има мъдрост и искрящ талант. Има надежда. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Николай Терзийски е създал притча за безсмъртието, стигнал е сърцевината на тайната. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност.“
Здравка Евтимова
„Животът е изтъкан от парадокси. Ще крачи след тях, без да обръща очи към погледите на селяните наоколо, като престъпник, осъден за тежко злодеяние през средните векове, който не смее да срещне взора на ония, дошли да гледат наказанието му. Защото очите на другите са енигма, те виждат друг свят, те виждат и какво ще стане по-късно, когато Йосиф ще влезе в къщата на мъртвеца. Вътре ще е пълно с хора. И сякаш никой няма да го заподозре, него, непознатия, който е нахълтал неканен, без дори да знае кой е оплакваният на одъра. Там Йосиф ще срещне отново очите ѝ. И няма да види в тях печал, а само смътно угризение за липсата на скръб пред смъртта. Чак в онзи миг ще осъзнае истински, че не само той я вижда. А и тя – него. Ще си тръгне засрамен, без дори да си помисли, че може да отиде и на гробището. Ще си тръгне щастлив, защото ще почувства с цялото си същество какво трябва да направи.
Ще си тръгне обезпокоен, с мисъл за силата, довела го тук – непозната и непознаваема, и точно затова несъкрушима. Преди да се измъкне от селото обаче, още там, пред къщата, ще го спре една приказлива селянка, ще се представи – стрина Бонка, и ще захване да разказва каква е връзката ѝ с мъртвия, кое е това семейство, колко братя и сестри са, кой откъде дошъл на погребението и с колко деца, ще изрежда имена – Коста, Симо, Ангела, Марта, още много имена, които Йосиф няма да запомни, преди да се изплъзне и да тръгне обратно към гарата, да се върне във влака, после в автомобила си, за да стигне у дома и да почне да рисува.
Защо да рисува? Защото няма друг начин да изрази чувството си към зеленоокото момиче. На този свят. И затова копнее да се пренесе в друга реалност, измислена от него. В други времена. Да превърне думите в цветове. Ще рисува зелени очи. Като смарагди. Но на платното ще излизат сини звезди. Под сенките на клепачите звездите ще светят, за да очертаят силуета на един самотен мъж. Така и ще нарече тая картина: Звезди под клепачите.“
из „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски
