Интервю Култура

Николай Табаков: Трябва да се прави разлика между литература и четиво

„От всички изкуства литературата притежава може би най-големи възможности. Балетът, операта, театърът, че дори и изобразителното изкуство не могат без текст. Литературата ни дава много – чрез нея можем да подушим мириса на изсъхнали есенни листа, тя ни описва как слънцето пада на земята и блести. Най-поразяващото и́ качество обаче е съпричастността на читателя с автора. Във всеки от нас е заложен стремежът към творчество, към сътворение. Литературата вади от нашата душа това което ни боли, за което ни се плаче, или на което искаме да се смеем. И тук искам да направя разликата между четиво и литература. Четивото е необходимо за забързаното ни ежедневие – хората искат да се приспят с нещо, да прочетат нещо, докато чакат на спирката. Има обаче книги, които се опитват да поставят вечните въпроси – Кой съм аз? Защо живея? Има ли Господ? и така нататък. Това е литература.“

С тези думи се обърна писателят Николай Табаков пред търновската публика. Той представи най-новия си роман „Ветровете ни мраморни” във Велико Търново. Писатели, преподаватели, студенти и много четящи се събраха в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков”, за да разберат повече за книгата или да споделят с писателя впечатленията си. Консултанти на романа са философът проф. Георги Каприев и покойният вече проф. Иван Божилов, а в Търново книгата бе представена от поета Божидар Богданов и писателя и издател Димитър Томов.

Заглавието звучи като за поетическа книга. „Ветровете ни мраморни” е особена метафора, която събира почти несъвместими неща, но тези които прочетат книгата, ще разберат., сподели поетът Божидар Богданов. Според него повествователната тъкан на романа е населена с колоритни образи, но основата на конфликта е враждата между артиста Симонов и авантюриста Раду Дракула, чието съперничество минава през кървави епизоди, за да завърши с апология на конкурента и смъртния враг. Другата опозиционна двойка очертават скулпторът Бенин и министърът на културата – първият, изповядващ принципите на свободното изкуство и личната свобода, а вторият – политически и естетически кастрат, за когото парите и властта са всесилен лост, чрез който търси къшей от славата на чуждия талант.

Николай Табаков намира начин да преплете малкото с голямото, колоритното с гениалното, провинциално-котловинното с европейското и световното., допълни Божидар Богданов.

В романа „Ветровете ни мраморни” с героите от граничното село „съжителстват” великите европейци на XXв. – Екзюпери, Мария Кюри, Хайдегер, Пикасо, Майка Тереза, Джон Ленън, Жан Моне, Папа Йоан Павел II и Айнщайн, както и големият ни оперен певец Борис Христов, художникът Иван Ненов и Йордан Радичков. Обединително звено между тях е талантът. Те са представени в по-различна светлина, показани са факти, които са малко известни за тях или са направени интересни връзки.

Колко хора например знаят, че Борис Христов не е бас, а баритон? А някой замислял ли се е за изумителната физическа прилика между Майка Тереза и нашия Радичков?, посочи Николай Табаков, който четири години е работил по романа си. Освен талант, за написването му се изисква и изследователска работа. Писателят сподели и едно от посланията, заложени в книгата:За да върви Европа напред, тя трябва да запази оригиналността на всеки един етнос, на всеки един човек – на лудия поет, на ненормалния изобретател… това ще я тегли напред. Всяка нивелация ще ни убие.

Писателят и издател Димитър Томов определи „Ветровете ни мраморни” като книга, която представя българския вътрешен емигрант. Героят, който се опитва да прави изкуство в България, неговият протест и посланието му към света идват не от Лондон или Париж –  героят е тук. Голямата сполука на романа „Ветровете ни мраморни” е, че успява да създаде една интелектуална атмосфера, която е тук – у нас. Романът зарежда читателя с жажда за подражание към жилавия и оптимистичен герой Бенин. За да се разбере по-добре книгата, както каза и писателят Боян Биолчев, може би трябва да се прочете и втори път. Николай Табаков има собствен стил и почерк. На фона на всички книги, които излизат постоянно, това е знак за качество и белег за значимост., подчерта Томов.

В диалога за книгата се включиха и търновски писатели, преподаватели и читатели. Владимир Шумелов открои присъствието на Дунав като герой в романа, Николай Табаков е ловец на образи, отбеляза проф. Иван Станков, а проф. Сава Василев сподели, че „Ветровете ни мраморни” е от тези книги, които ни дават знание, а на по-късен етап могат да ни отведат и до познанието.

Какво разказа Николай Табаков в интервю за Общинското радио, преди представянето на книгата, чуйте в прикачения звуков файл:

Николай Табаков е български писател и издател, роден през 1956 г. Завършил е българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите с разкази „Да рисуваш по водата” (1991) и „На всички местоимения” (2004), романите „Изгубеното поколение” (1994), „Пинокио” (2001), „Романът Ес” (2007), „Няма да е все така” (2009), „Да” (2011) и Византия (2013), както и на романа за деца „Малката принцеса” (1998).

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone