Той е горнооряховски творец, но е добре познат и на великотърновската публика. Казва се Явор Перфанов. Преди броени дни издаде своята втора книга – „Нещата, които си струват”. Кръстил я е на един от разказите в нея.
„Нещата, които си струват са безценни. Не струват пари, не се продават, не се купуват някъде. Не ги виждаме, понякога дори ги и пропускаме. Хората търсим това, което е преходно, работим, покриваме си разходите, после усещаме празнота, защото виждаме, че зад няма нищо. Топлината, която чувстваме, когато се влюбим, усмивката на любим човек, прегръдката, това са нещата които си струват”, казва Перфанов.
Книгата включва 27 разказа. Тя е втората в рамките на 7 месеца, след първата „Бримките на живота”. Подготвял я е в последните пет месеца. Пише всеки ден и публикува в социалната мрежа.
„Така разбирам, че разказите ми се харесват. И това ми даде стимул творбите ми да се превръщат в книги. Вдъхновяват ме много неща, не само в последно време. Сюжет намирам във всяка една ситуация, всяка минута от ежедневието ни”, допълва творецът.
Той не борави със сложни литературни похвати, затова и публиката го харесва.
Казва, че го вълнува най-много доброто и връщането на човек към това.
„У човек е заложеното да пази тази ценност цял живот. Това е и доброто отношение към родители, баба, дядо, деца. Аз нямам собствени деца. Най-вероятно затова наричам моите книги рожби. Обич, невинно чиста, която ми носи топлина. Усещам си ги като част от мен. Когато ме питат колко деца искам да имам, визирайки моите творби, аз отговарям – пет. Четири „момчета” с разкази и едно „момиченце” с поезия. Не съм дорасъл още за поезия”, метафорично с усмивка заключава Явор Перфанов.
Кремена Крумова – Попова
