Култура

Неда Антонова: Приемането на факта, че Левски е убиец, е национален мазохизъм

Писателката Неда Антонова представи във Велико Търново най-новия си исторически роман, посветен на Васил Левски. „Любовта и смъртта на Първия след Бога” е разказ за духовната самота на човека, завинаги изпреварил своето време, а книгата е плод на задълбочено проучване на неизвестните страни от съдебния процес срещу Васил Левски. Неда Антонова е автор на исторически романи, новели и пиеси. Последните и́ книги  „Царица Елеонора Българска”, „Съвършената Стойна Преподобна” и „Неговата любима” –  за Венета и Христо Ботев се радват на широк интерес.

„За живота и делото на Левски много е писано, има и много филми, но аз исках да се концентрирам само върху онези неща, които показват Левски в неговата човешка светлина. А човек е най-истински в любовта си и в минутите преди смъртта. Затова и заглавието на книгата е „Любовта и смъртта на Първия след Бога”, сподели Неда Антонова с търновските читатели. Тя призна, че се е ориентирала към тези две теми – за любовта и смъртта, но в процеса на работата по книгата е попаднала на факт, който я озадачил и тя променила целта на романа си. Става въпрос за писмо, адресирано до Каравелов в Белград, в което Левски пише, че не е заловен и продължава работата си. За това писмо е писал и големият български историк Димитър Страшимиров, а след това и проф. Николай Генчев.

„Каравелов бил много учуден, още повече, че нищо от това писмо не показва, че то е фалшиво – подписът, почеркът и стилът са на Левски. Каравелов се свързал със съратниците в България, които обаче потвърдили, че Левски е задържан и не обърнал внимание на писмото. Казвам това, за да направя връзка с друго писмо – няколко години след Освобождението наследниците на възрожденеца Киряк Цанков занасят в Националния исторически архив писмо, в което Левски пише до Каравелов самопризнание, че е убил едно момче. Странно е как българските историци приемат това писмо за абсолютно автентично. На процеса се е явил един единствен свидетел и само по неговите думи, което е прецедент в световната правна практика, Левски е осъден на смърт, а не например на заточение, заради антиимперските му действия.”, обясни пред събралите се търновци Неда Антонова. Тя твърди, че в книгата си е доказала, че Левски не е убиец на момчето – през цялото време, докато е писала, е търсела всички необходими факти, с които да го докаже. Писателката осъзнава тежестта и трудността на целта си. След излизането на книгата са се появили някои историци, които дори без да са чели книгата, оспорват тезата и́: „Изумява ме, че има хора, които без да са убедени, че това е така, изпитват някакъв национален мазохизъм и твърдят, че Левски е убиец.”

Писателката споделя, че хората, които са чели книгата и́, признават, че това е тяхната истина за Левски. Това поддържа Неда Антонова и и́ дава успокоение, че все пак не напразно е поела този риск.

„Исках да проверя пулса на българина, да видя как той се отнася към най-святото си. Има читатели, които казват „Какво като Левски е убил това момче? Той си е нашият Левски и ние го уважаваме, заради това, което е направил за страната ни.” Не приемам тези твърдения – Левски не се нуждае от нашето историческо снизхождение. Нашата задача е да покажем, че той е невинен, да измием това петно от паметта му. Има народи, които са направили контрапроцеси за своите национални герои – за Жана д’Арк, за Галилей или Ян Хус. Когато аз предложих да се направи контрапроцес за Левски, много хора ме подкрепиха.”

Не малък е и интересът към любовната история в книгата – женският образ е събирателен на всички жени, които са били очаровани от харизмата на Левски, а те не са малко. Апостолът обаче никога не е подхранвал сърдечните им надежди, те са му се възхищавали отдалеч.

Неда Антонова много развълнувано разказа за учителката Йова – голямата любов на Левски, преди той да се отдаде изцяло на делото за спасение на Отечеството.

„Йова живее много дълго. Тя умира през 1937г., когато цяла България отбелязва 100-годишнината от рождението на Васил Левски. Най-романтичното, мистичното и магическото е, че Йова издъхва на 19 февруари… И ако е истина, че тези, които умират на една и съща дата, се срещат в небесните селения, дано и те са се срещнали..”, сподели Неда Антонова.

 

Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирки, книги за юноши, пиеси и романи. Някои нейни книги са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд „Развитие“ и Националния център на книгата. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.