На 8 септември 1946 г. в Царство България е проведен референдум за промяна на формата на държавно управление. Въпросът монархия или република се появява, след като през 1944 г. на власт идва правителство на Отечественият фронт. Сред мотивите за допитването е била загубата от участието във Втората световна война, когато Царство България става съюзник на нацистка Германия.
От близо 4,6 млн. гласоподаватели в референдума участват 4,132 млн. Републиканското устройство на страната е прието със смазващото мнозинство от близо 93% и по този начин България е обявена за Народна република.
Любопитен факт е, че след демократичните промени през 1989 г. се правят опити за оспорване на този референдум. Но в крайна сметка формата на управление – република – е потвърдена и от приетата през 1991 г. най-нова Конституция.
1964 г. с указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн „Мила Родино”. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино” за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино” става национален химн. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина”, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино” – в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
