Денят

На 23 май църквата почита св. преподобни Михаил Синадски Изповедник

Преподобни Михаил бил свят и мъдър йерарх. Той от детство се посветил в служба на Бога. Подвизавал се заедно със св. Теофилакт Никомидийски († ок. 832). Заради своя подвижнически и девствен живот още млад бил избран и посветен от цариградския патриарх Тарасий за епископ Синадски. Участвал в Шестия вселенски събор (787 г.). Във време на жестокия иконоборчески император Лъв Арменец свети Михаил бил отстранен от епископската си длъжност, загдето поддържал иконопочитанието, и бил пратен на заточение, където в голяма бедност и много страдания умрял в 818 г., като докрай останал верен на православието.

Свети Михаил, епископ Синадски, чиято памет се чества днес, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и ангелски живот, украсен с девствена чистота и всякакви добродетели. Още от най-ранна възраст бил посветен на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се показал достоен служител на Бога, подвизавайки се заедно със свети Теофилакт, епископ Никомидийски, при патриаршеството на свети Тарасий, от когото двамата били изпратени в манастир, намиращ се на брега на Черно море. Подвизавайки се тук в монашески трудове, двамата светци твърде много преуспели в добродетелите, и молитвите им имали голяма сила пред Бога.

Веднъж по време на жътва, когато жегата била непоносима, и от недостиг на вода на това място мнозина изнемогнали от жажда, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало така, че празният меден съд се напълнил с вода в достатъчно количество. Така Господ изпълнява волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това чудо напомняло станалото някога чудо в пустинята, когато за изнемогващия от жажда Израил Бог извел вода от камък, и другото – когато заради Самсон (израилски съдия), умиращ от жажда, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода.

Гонен от едно място на друго, светецът понесъл много горчиви скърби и неприятности, докато не достигнал небесната обител и не получил вечния покой. Така завършил праведния си живот, украсен с двоен венец – причислен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като мъченик, за слава на Христа, нашия Бог.