Поминък

Нахутът – хит сред протеиновите култури

Нараства интересът на земеделските производители към отглеждането на протеинови култури у нас. Консумацията специално за една от тях –  нахута като здравословна храна расте, пазарът у нас и в чужбина също я изисква. Ето защо през последните години се увеличават площите най-вече с нахут, като прогнозата на специалистите е те да достигнат до 2 милиона декара. Във Великотърновска област тази година те са около 10 000 дка.  И не само това. Каква е причината за бума в отглеждането на позабравени сортове у нас, разговаряме с Христо Петров, земеделски производител, който отглежда културата в павликенските села Дъскот и Паскалевец:

„Кое ме принуди да го засея? Зелените плащания. Трябваше да отглеждаме междинни или протеинови култури. Започнах със соя преди пет години, но доходността е ниска и изкупуването трудно. Преди четири години купих семена нахут от Южна България и реших да пробвам. Даде добри резултати, над 200 килограма от декар. Имах 600 декара, сега са 900 декара. Не е трудна за отглеждане култура, но е капризна към много от факторите в земеделието по отношение към влагата, плевелите, особено по време на вегетация. Жътвата е в края на юли – началото на август.

Рисковете са трудно поникване от много влага, по време на растежа бавното развитие в първоначалните фази, което допуска плевелна растителност, а забраниха ползването на хербициди при протеиновите култури. А жътвата при плевели е трудна. Добивите са по-малки тази година. Моят опит в годините показва среден добив от декара между 180 до 250 килограма. Тази година е 170 кг/дка. Пазарите не са регулирани  на тази култура. Води се хранителен продукт и се продава с ДДС. Изнася се за Турция и Близкия Изток. Цената варира от търсенето – между 1 и 2 лева за килограма. Нямам още предложения”, споделя производителят.

Липсата на работна ръка е проблем и при тази култура, казва още Петров. Но се справя и ще се справи, и това лято.

Като бобово растение, нахутът е отличен предшественик за много култури и в това отношение не отстъпва на най-добрите бобови по количеството на биологично усвоен атмосферен азот, с който обогатява почвата.

За България нахутът се очертава като ценно културно растение още и поради високата устойчивост на почвено и въздушно засушаване и висока температура. Отглежда се заради семената, които имат високо съдържание на белтъчини, въглехидрати, мазнини, целулоза. Брашното от нахут например е богато на минерални вещества, витамин В (фолиева киселина), манган, желязо, магнезий, сяра, съдържащи аминокиселини фосфорни съединения, които са важни за организма.

Поради това семената на нахута се употребяват от хората за пряка консумация като страгали, леблебии, за приготвяне на нахутена мая за хляб, гевреци, различни сладкиши, халви, локум. Покълнали се прибавят към различни салати, а високото им белтъчно съдържание ги прави заместител на месото във вегетариански рецепти.

Кремена Крумова – Попова