Научен форум за отбелязване 200-годишнината от гибелта на св. великомъченик Йоан Нови Търновски ще се проведе на 14 октомври от 14 часа в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. На него председателят на Инициативния комитет – Стоян Долапчиев, ще представи живота и делото му. Родственицата на светеца Димитринка Карамфилова е друг основен участник в конференцията. Тя ще сподели най-важното за своята книга „Моят родствен корен“, фото-документална и поетична летопис, включваща житието за светеца, службата и стихотворение на Св. Йоан Нови Търновски. Ода, посветена на светеца ще прочете създателят й Стефан Николаев – писател и журналист. А Пламен Събев от Регионалния исторически музей във Велико Търново ще презентира своята идея за поредната си икона, посветена на него.
Тя ще е с централен образ на св. великомъченик Йоан Нови Търновски и 12 житийни сцени. Проектът вече е завършен и са установени 12 сцени, които илюстрират най-съществените моменти от неговия живот и мъченичество. Работено е с житието, което е най-сигурният източник и службата за светеца, защото фразите, заложени в молитвите са най-съществената част на епизодите, в които той е страдал. Ще има предвидено място и за тържествени надписи. Великотърновският митрополит Григорий е дал благословията си на идейния проект, копие е оставено в Митрополията. Очаква се одобрение за започване зографисването на иконата с размери 120 см на 80 см на листово злато от 23 карата с качествени бои, каквито са използвали зографите през Възраждането, с представяне на образа в иконописните традиции. За първи път ще се направи икона не само с него, но и с житийни сцени. После тя ще бъде предоставена на атедралния храм във Велико Търново, където ще се постави за всеобщо поклонение до момента, в който ще е направен параклисът с името на светеца. Идеята е той да бъде в парка на кв. „Бузлуджа“ във Велико Търново. Оказва се, че новата стойност за проект и изграждане е около 200 хиляди и тепърва ще се търсят източници за финансиране, споделиха от Инициативния комитет на пресконференцията.
Четирима зографи са изписвали светеца до сега. Това са Пламен Събев – с две икони и предстояща трета, Мито Варненски – с една икона, Милко Игнатов и Ивайло Андонов на стенописи в цял ръст. Двамата имат и общ проект в най-старата църква на Шумен, на който са изобразени тримата светци от Варненско-Преславската епархия – Райко Шуменски, Прокопий Варненски и Йоан Омурташки, както наричат заради родното му място Св. Йоан Нови Търновски.
На срещата с журналисти Стоян Долапчиев припомни интересен факт за съществуването на сръбски вариант на житието на Св. Йоан Търновски в манастир на 7 км от Белград. През 1978-79 година то е проучвано от бившия ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Георги Данчев и преподавателят доц. д-р Христо Коларов. По-късно през 1981 год. изследването е публикувано в Годишника на висшето училище. В Сърбия житието е препечатвано няколко пъти, като първият е бил през 1910 година.
Димитринка Карамфилова подробно разказа пред журналисти за третата родова среща в Омуртаг на 16 юли, която събира не само близо 100 близки на светеца, но граждани и общественици. Намеренията на Инициативния комитет са те да продължат, като тепърва ще се установи тяхната периодичност.
По време на националния научен форум на 14 октомври във Велико Търново организаторите ще наградят посмъртно акад. Иван Радев като първи и най-сериозен изследовател на живота на Св. Йоан Нови Търновски, както и Калинка Тончева от музея в Омуртаг, негова родственица, първа започнала изследвания. Дипломи и камбанки с пано ще получат и други, дали приноса си за популяризиране делото на светеца.
