Култура

Статуя на Панарет Рашев пази храмът „Св. Константин и Елена”

Храмът „Св. Св. Константин и Елена” е последната църква, построена от Колю Фичето, та е най-светлата и просторна храмова постройка, завещана ни от първомайстора. За повече от век и половина, преживява пет войни и няколко земетресения. Сградата е архитектурно укрепена още преди десетилетия, а по реставрацията й в началото на 90-те години работи Катя Буланова – специалист с огромен опит в областта на опазването на културното наследство.

Днес, търновци се черкуват в параклиса, осветен в някогашната костница на сградата. Църквата е с катинар на вратите, поради липса на средства за довършителни ремонти, но целият храм трепти от история, категорична е Буланова. За Общинското радио, тя посочи само някои от артефактите, които пазят живата история на старопрестолния град.

Един от тях е навярно най-красивата и голяма мраморна скулптура във Велико Търново, донесена тук още в края на 19 в. На нея с класическа изящност от белия камък е изваяна фигурата на бележития наш съгражданин митрополит Панарет Рашев. Той умира на 21 март 1887 г. в Букурещ, където приживе служи на българската колония като неин основен духовен учител. Тялото му е балсамирано и пренесено в Търново, погребан е в храма, където се намира статуята, дело на румънския скулптор Йон Джорджеску. Одеждите и църковната утвар на митрополита дълго време се съхраняват в музея „Възраждане и Учредително събрание“, до момента, когато в края на ХХ и началото на ХХІ век короната мистериозно изчезва и се смята за открадната.

Статуята е пренесена през 1894 г., след смъртта на Панарет Рашев. Намира се в предверието на църквата, опакована е, защото на няколко пъти комсомолците от търговската гимназия я заливаха с червена и кафява блажна боя”, разказа Катя Буланова. Тя посочи и безценните паметни плочи, вградени в стените на храма, които разкриват любопитни и неизвестни моменти от историята на града. „Те обясняват защо и кога е реставрирана църквата, какво се е случило, разказват за стария владика Филип, който се отказал в полза на дядо Стефан и т.н.т.”, споделя още реставраторката. С присъщите на всеки специалист, приел опазването на културното наследство за своя лична мисия, жар и доза безразсъдство, Буланова е обходила и най-недостъпните кътчета от сградата, още преди да започне нейната реставрация. Специална стълба е била необходима за разчитането на дарителските надписи, гравирани върху черковната камбана. Обновени са били паметниците на гробовете на наследниците на Фичевия и Хаджиниколиевия род, намиращи се пред черковните двери. Работено е по иконите от олтара на храма. Дървени архангели, издялани лично от длетото на първомайстора на родната архитектура – Колю Фичето е реставрирала и предала още преди години Катя Буланова на отдел „Църковно изкуство” в РИМ – Велико Търново.  „Цялата църква трепти от история”, категорична е Буланова, но именно заради това час по-скоро са необходими спешни мерки за повторното консервиране на всички тези старини, за да бъдат съхранени те за идните поколения.

Снимка: Старо Търново