Над 1 700 изпълнители от цялата страна ще се включат в 12-ото издaниe нa Нaциoнaлния фoлклopeн фecтивaл „Нacpeд мeгдaнa в Аpбaнacи”. Той ще се проведе на 10 и 11 юни, на открита сцена в с. Арбанаси. По вид изпълнение участниците ще се състезават в обработен и автентичен фолклор. Общо 39 награди ще бъдат връчени в различни категории и възрастови групи. Сред тях е специален приз на Патрона на фестивала, Кмета на Община Велико Търново – плакет, грамота и парична премия от 100лв.; награда на НЧ „Иларион Драгостинов – 1897“ с. Арбанаси – грамота и парична премия от 100лв.; награда за най-добре запазена автентична носия – диплом и фирмени подаръци от партньор на фестивала; награда за традиционна народна носия – стилизирана – диплом и фирмени подаръци от партньор на фестивала; награда за най-млад участник във фестивала- диплом и фирмени подаръци от партньор на фестивала.
Най – малкият участник е 4-годишната София Смилянова от Детско-юношеския танцов ансамбъл „Търновче“ – Велико Търново. Най – възрастният участник е на 87 години – Рою Роев от Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий 1927“ с. Тополи, общ. Варна.
Зa пpeцизнocттa нa изпълнeниятa щe cлeди пpoфecиoнaлнo жypи с председател – проф. д-р Мария Иванова Иванова – Етнолог от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Автор на множество публикации и изследвания, свързани с традиционната народна култура на балканските народи – историография, материална и духовна култура. Светла Караджова – диригент на квартет ,,Славей”, вокален педагог по народно пеене в СУ ,,Климент Охридски“, преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков”, гр. София. Йордан Станимиров Иванов – Хореограф, мениджър и продуцент. Ваня Вакари – член на квартет ,,Славей”, със завършена специалност тамбура, народно пеене и чело тамбура. Доц. Митко Иванов Димитров – доцент във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, Катедра „Музика“.
Всички гости и участници във фестивала ще имат възможността да видят 7 обичая. Сред тях Обредно събуване на булката, Риначов ден, Прибулване, Лазаруване.
ОБРЕДНО СЪБУВАНЕ НА БУЛКАТА
Събуването на булката е празничен семеен ритуал, един много съществен момент след сватбата. Характерен е за цяла България. Той изразява уважението към кръстниковите от страна на младоженците, и съответно задължението на кръстниковите- да се изпълнят редица традиционни ритуални практики – събуване на булката. Отминала е вече сватбата. Всички са погълнати от ежедневието с настъпването на пролетта. По-възрастните жени и булки още щом дойде Великден – събуват вълнените чорапи. В село Ресен е характерно, че остават по навои, по калцуни и даже на бос крак в свинските цървули. Това не важи за младата булка. Тя носи своите вълнени чорапи, забрадена с две кърпи на главата, венчето, накитите си, пендарите още 40 дни. Не бива боса да стъпва на земята, за да не се „засуши”! Т.е. да не остане бездетна. Задължение на кръстницата е на 40-я ден обредно да събуе вълнените чорапи на своята кумица, да махне венчето и накитите, да разбради главата й от задължителните две кърпи и да й сложи по-леката драменка вместо тях. По този начин всяка омъжена жена приема новите задължения на обикновена семейна жена, както всички останали. Останал е във времето като задължителен ритуал, в който участват само жени. И двете страни са подготвят за този ден. Случва се и в къщата на кръстницата, но при нас- по-често кръстницата посещава дома на кумците и там се извършва ритуалът. ГИФ ”Зелен бръшлян” ще възпроизведе тази ритуална практика. На 40 ден от сватбата кръстницата със своя екип от кръстници , прави работно „гости”. В бохчата и ситото тя носи цървули ,навои и нова драменка за булката, която ще участва в ритуалното събуване. Посрещат я кумците задължително с т.н. „поклон” от питка месена от булката от 40 парченца тесто, варена кокошка и вино. Отделно за кръстницата са подготвени дарове за благодарност за самото събуване. Ритуалът „събуване” се извършва само от жени и в подходящо мълчание. Венчето се смъква от главата на булката и се поставя на главата на най-малката присъстваща мома . На кръста на разбрадената вече млада жена се подпъхва желязна жегла за сила и плодовитост. Накитите на кумицата след свалянето тя си ги прибира за празнични вече случаи. След ритуала благодарната булка , кумицата, полива на кръстницата да си измие ръцете и дарява своите кръстникови с престилки, с пешкири, с нови шити поли. Ритуалът завършва с традиционната българска гощавка. Има много трудове на български фолклористи с които ние сме сравнявали сведения от възрастни реснени,спомените на Анастасия Деневска, Наца Миновска, Стефана Монева и тези от игумена на Преображенски манастир отец Георги. Разработени са за възпроизвеждане от Групата за изворен фолклор, абсолютно и задължително запазвайки автентичността им.
„РИНАЧОВ ДЕН“ / СВ СИЛВЕСТРИ / – ПРАЗНИК ЗА ЗДРАВЕТО НА БИВОЛИТЕ – КАК В ДЕБЕЛЕЦ ПРАЗНУВАТ ПОКРОВИТЕЛЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ. ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕ 20 ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК
Обичаят, който групата ще представи е Лазаруване и е от Шуменския край. Представлява срещане на две лазарски дружинки,водени от Буенци. Децата изпълняват 4 песни, които аз като ученичка съм научила от народната певица Канушка Драгоева и съм разучила с момичетата. Към всяка песен има характерен танц. Различното е носенето на кошниците,което е на дървен прът и булото,като украса на главите на Буенците. В обичая има и обредно наричане с жито и търкулване на сито.
ЛАЗАРУВАНЕ
Обичай „Лазаруване“ – представяне на обичая „лазаруване“, с песни и танци, при който девойките ходят по домовете на стопаните (стопан, стопанка, момче и момиче) и наричат за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с яйца и пари – шопска фолклорна област. Бабинден се е празнувал от незапомнени времена. На този ден младите родилки са ходили сутрин рано да полеят на бабата за здраве и от благодарност , че им е помогнала при раждането. На обяд в дома на бабата се събирали млади и стари за веселба, която продължавала до късния следобед. На този ден те с песните си проявявали една сексуална разюзданост , пеели са основно блажни песни , преобличали се в различни персонажи/ поп, циганин, циганка/. На бабин ден мъжете не излизали навън , защото жените си позволявали да им събуват потурите и да ги мажат с катран.
МАРТУВАНЕ
Обредните практики по 1 март предшестват и съпътстват началото на новата стопанска година и настъпването на пролетта, и разбира се нагласата на човек да се включи в този жизнен и природeн цикъл. Тази първомартенска обредност обобщаваме като МАРТУВАНЕ, а материали и източници за представянето му са по мои лични спомени, по спомени на възрастни хора, ”Спомените” на отец Макариополски за родното му село Ресен. В Мартуването задължително включваме: Първомартенското чистене и палене на огньове- това е рано преди изгрев слънце – задължително и традиционно измитане на къщата, двора и стопанските постройки, изтупване на завивки, замазване на процепите и дупките на бълхи и кърлежи, палене на огньове от ритуално чиста жена – стопанката или млади моми в къщата, дори и децата. Всичко това е предназначено за изгонване на бълхи и предпазване от змии и представлява символично изнасяне на зимата ,като нещо старо, лошо, нездравословно и неплодородно. Съчетано е със множество заклинания; Изнасяне на червени тъкани и дрехи –тази обредна и традиционна практика заема основно място в Мартуването, рано сутринта, за да се посрещне и въведе подобаващо баба Марта, която е обобщени образ на доброто и злото. Червения цвят хем отблъсква лошото, хем има възпроизвеждаща и продуцираща сила и затова най-много се изнася навън мъжкия червен пояс и престилката. В случая се дарува баба Марта с голямото желание на хората за животворно начало – пролетта и слънцето. Тези дрехи престояват навън денонощие – две.; Изработване и закичване с МАРТИ /т.н.мартеници/ е едно от основните изисквания в първомартенската обредност и е най- запазената и до днес ритуална практика. По принцип мартите са специфичен обреден атрибут, с предназначение на АМУЛЕТ.
“ПРИБУЛВАНЕ”
/фрагмент от обичай „Сватба”/
Традиционната българска сватба трае три дни. На третия ден, рано сутринта в неделя, в дома на младоженката започва подготовка за прибулването. Роднини на булката подреждат даровете /чеиза/ , които всяка булка приготвя за сватбата си. Предстои ритуално обличане на бъдещата булка със сватбена премяна. Приятелки/дружки/ на булката, сплитат косите и, в очакване на булчинската премяна. Тя ще бъде донесена от кръстницата, която е от страна на младоженеца и заедно с премяната, ще донесе булото и венеца. Когато сватовете от мъжката страна дойдат с кръстника, девера и доведат младоженеца / зетя/, кумовото дърво се дава на кръстника, а девера открадва сватбеното знаме, което е забучено на вратника на булката. През това време останалите сватбари, в очакване на булката и зетя, играят ръченица пред вратника на дома и.
Когато зетя и неговите роднини, дойдат за булката, пред портата на къщата, застават дружките на булката и не ги пускат да влязат, докато зетя не откупи булката. След като откупи булката, зетя влиза с кръстника и девера. Бащата на булката, ги кани на софрата, докато кръстницата приготви булката. След като булката е готова, майка и застава до нея и казва някои заръки, които са важни за дъщеря и, за да я подготви за новия живот в къщата на мъжа и с неговите родители! След това завеждат зетя до булката, а нейните родители и роднини се изреждат да се сбогуват с нея и със зетя! После баща и подава кърпичка, за която двамата млади се хващат. Преди да тръгнат за венчавка, майката им честити и връзва наниз пендари на булката. На фона на бавна прощална песен, бащата ги извежда от дома. След това булката повежда своето последно прощално право хоро пред дома си. На хорото се хващат всички сватбари.
Като част от съпътстващата програма е „Улица на занаятите“. Зa пopeднa гoдинa в paмкитe нa фecтивaлa щe бъдaт дeмoнcтpиpaни бългapcки зaнaяти oт цялaтa cтpaнa. Ръчно изработени бижута, празнични и традиционни плетива, дървопластика, изделия от плъстена вълна, стилизирани народни носии и аксесоари към тях, билкови продукти, пчелен билков мед, плетене с царевична шума. Изделия, изработени с техниката „фриволите“, българска везба, копаничарство. За втора година имаме и ръчно тъкани черги, пана и торбички.
„Като организатор мога да отбележа, че през последните години на сцената на НФФ „Насред мегдана в Арбанаси“ се забелязва завръщане към чистия и автентичен фолклор, характерен с цялата обредност – от ежедневните ритуали на битието до празниците, насочен към изразяване на радостта, благопожелания и благодарност за чудото на съществуването на българина. Народните ни песни са народен летопис. Те са един удивителен източник на информация, съкровищница за съхраняване и опознаване на националната ни идентичност. В тях има всичко – бит, история, природа… Живият живот е отразен такъв, какъвто е бил„, казва Грета Иванова, главен експерт в отдел „Култура, туризъм и международни дейности“ в Община Велико Търново.
Националният фолклорен фестивал „Нacpeд мeгдaнa в Аpбaнacи” се организира от НЧ „Иларион Драгостинов – 1897” с. Арбанаси със съдействието на Община Велико Търново и кметство Арбанаси.
