Денят Култура

Навършват се 195 години от рождението на Петко Рачев Славейков

Днес се навършват 195 години от рождението на бележитият търновец Петко Рачев Славейков – писател, журналист, фолклорист, обществен и политически деец.

Той е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново. Баща му Рачо Казанджията е участник във Велчовата завера (1835 г.).

Петко Славейков учи в килийно училище в Търново, като значителна част от знанията си добива чрез самообразование. В манастирите около родния си град се запознава със съчиненията на Дамаскин Студит, Ефрем Сирин, Димитър Ростовски, Теофилакт Охридски, Григорий Цамблак, както и с различни апокрифи и жития. Прочита и преписва „История славянобългарска”.

Известно време е ученик в гръцко и турско училище, а през 1942-1943 г. учи при Емануил Васкидович и Христаки Павлович в Свищов, където създава първото си литературно произведение – „Акатист на три светители” (не е запазено).

По време на странстванията си Петко Славейков се запознава с отрудния живот на народа и записва много народни умотворения. През периода 1846-1848 г. е чирак в казанджийския дюкян на баща си и учител в Севлиево, Ловеч, Плевен, Враца и Берковица. Известно време Славейков учи в Елена при Никола Михайловски, който му предоставя много от книгите си, насочва го към руската литература и култура. Поради липса на материални средства напуска училището и през 1849 г. се установява в Трявна като учител. Поддържа връзка с видни български общественици и подпомага важни обществени инициативи.

През 1862-1863 г. е учител в Търговище, където започва журналистическата си дейност с издаването на в. „Гайда”.

За да отразява пълно и последователно хода на черковно-националната борба, Славейков отива в Цариград (1864), като приема поканата на Библейското общество да участва в редактирането на българския превод на Библията. Тук започва най-плодотворния период от обществената и творческа дейност на Славейков.

Издава и редактира вестниците – „Гайда”, „Македония”, „Звънчатий глумчо”, „Костурка”; Списанията „Ружица или ред книжки за жените” – първото женско списание, „Пчелица или ред книжки за децата” – първото детско списание. Участва в редактирането на списание „ Читалище” и на вестник „Шутош”. Сътрудничи на вестниците – „Цариградски вестник”, „България”, „Дунавски лебед”, „Турция”, „Право”, „Напредък”, на списание „Български книжици” и др.

На страниците на в. „Македония” Славейков смело изобличава гръцката патриаршия, българските чорбаджии и Българската екзархия, разяснява, че черковната борба има не само религиозен, а преди всичко политически и социален характер. За статията „Двете касти и власти” (бр. 18, 1872 г.), написана съвместно със Светослав Миларов, вестникът е спрян, а Славейков е арестуван, ръкописите и книжовното му имущество са конфискувани. От затвора излиза разорен материално. Принуден е да продаде печатницата си, за да изплати задълженията си.

След Освобождението 1878 г. Славейков е един от строителите на българската държава, народен представител в Учредителното събрание 1879 г., налага се като водач на крайните либерали.

Творчеството на Славейков е огромно по обем. Той е първият всестранен талант в българската литература – разработва всички жанрове, тематиката на творбите му е разнородна. Първите му литературни опити са в областта на поезията. Славейков превежда и побългарява сръбски, гръцки и турски любовни стихотворения, като се стреми да укрепи националното самосъзнание и самочувствие на българина, да откъсне българската младеж от чуждото литературно влияние. През 1852 г. издава стихосбирките „Песнопойка…” и „Смесна китка…”.

Славейков има значителен принос и в областта на фолклористиката и етнографията като събирач, популяризатор и тълкувател на народни умотворения. Той е един от създателите на българския книжовен език. В статии, отзиви и бележки изтъква богатството и своеобразието на народната реч. Без да подценява ролята на отделните диалекти, набляга върху особеностите, които ги обединяват.

Иван Вазов отбелязва, че „… периодът на борбата ни за духовно освобождение – беше напълнен с неговата деятелност, с неговото слово, с неговото име… Славейков пренесе, като твърд гранит, всичките бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово…”.

Вече 64 години регионалната библиотека във В. Търново с гордост носи името му и пази заветите му. През ноември 1989 г. във връзка с честването на 100 години от основаването на първата държавна библиотека във Велико Търново, пред входа на библиотеката е открит барелеф на Петко Рачев Славейков, дело на скулптора Константин Денев и арх. Лъчезар Лалев.

Източник: Регионална библиотека „П.Р. Славейков“