На 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912-1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (включително Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия).
Договорът е резултат от продължителни преговори между воюващите страни и активната намеса на големите европейски държави, които успяват да ограничат военните придобивки на съюзниците за сметка на Османската империя и новата албанска държава. Преговорите започват още след Чаталджанското примирие, но през януари 1913 г. са прекъснати от опита на османците за контраофанзива в Одринска Тракия.
Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война (юни 1913 г.). В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват Цариградския договор, с който условията на Лондонския мир са променени като империята си връща Одрин.
Договорът в Лондон слага край на Балканската война, но не и на конфликта на Балканите. Османската империя отстъпва почти всичките си територии върху европейския континент, но победата струва скъпо на съюзниците. Общите загуби на българската армия надхвърлят 84 000 души, на сръбската – 22 000, на гръцката – 11 000, на черногорската – 8000. Остава да се реши съдбата на освободените земи.
